Студиото на Стефано Боери възроди античния блясък на площада пред Колизеума

Италианското студио Stefano Boeri Interiors обнови площада до Колизеума в Рим, пресъздавайки основите на няколко от оригиналните му колони.
Разположена от южната страна на амфитеатъра, пиацата заема мястото, където се е издигала външната стена на арената, преди тя да се срути при земетресение през XIV век. Построен през 80 г. сл. Хр. като най-големият амфитеатър в античния свят, Колизеумът е бил обгърнат от две сводести колонади, поддържащи горните нива.
Екипът на Stefano Boeri Interiors, ръководен от архитектите Стефано Боери и Джорджо Дона, си поставя за цел да припомни оригиналната римска структура чрез редизайн на пространството. Студиото е върнало терена към първоначалното му ниво и е заменило паветата с травертинови плочи. Те покриват зоната, известна като крепидин (основата на храма или колонадата), която някога се е намирала в очертанията на самата сграда.

По протежение на извития площад са разположени 44 повдигнати каменни пейки с височина 40 см, които маркират точното местоположение на оригиналните колони. В пода са вградени римски цифри, обозначаващи номерата на входните порти, които някога са били гравирани върху изгубените днес арки.
„Археологическите разкопки позволиха нов прочит на историята на Флавиевия амфитеатър“, споделя Джорджо Дона. „Възстановяването на крепидина и новото павиране на зоната, съчетано с експонираните открити части, реконструират древната основа на Колизеума.“

В западния край на площада травертиновата настилка е прекъсната от т.нар. „археологически прозорец“ – пространство, което разкрива автентичните останки под нивото на площада.
Проектът е реализиран според „принципите на обратимостта“. Стефано Боери се надява, че обновяването ще помогне на посетителите да разберат по-добре мащаба на паметника.

„Проектирането на пространството пред южната фасада на Колизеума беше изключително преживяване, осъществено в тясно сътрудничество с ръководството и техническия персонал на Археологическия парк“, допълва архитектът.
Снимки: Simona Murrone
