Пространство за социални контакти и свобода
За фестивала на изкуството и музиката Coachella в Индио, Калифорния бюрото за проучвания и дизайн Architensions от Ню Йорк и Рим проектира и реализира инсталацията Coachella Playground. С площ от почти 2000 квадратни метра тя е замислена като място за споделено преживяване. Това би могло да е фрагмент от сцена в град, където играчите са едновременно наблюдатели и актьори. А дали не и прототип на ново определение за градско пространство за забавно прекарване на свободното време?
Лабораторията
Architensions е студио за архитектурен дизайн, работещо като изследователска лаборатория под ръководството на архитекта Alessandro Orsini и музиканта и дизайнер Nick Roseboro в Рим и Ню Йорк. Техният подход е интердисциплинарен: темите и проектите се основават на архитектурата, дизайна и градското планиране. Методът на работа е на границата между теория, практика и наука. Архитектурата се разбира като мрежа с политически и социален контекст, а градът – като сложен организъм от социални, граждански и игрови елементи в една постоянно променяща се реалност. Резултатите трябва да показват възможностите за един съвременен и удобен за живеене град. Средствата за естетическо проектиране често са дискретни геометрични форми и решетки, както е при Playground за фестивала Coachella.
Структура на Playground Coachella
Площадката за игра е оформена пространствено с геометрични и органични линии. Акцентът на инсталацията е в развитието във височина и връзките между филигранните кули от стоманено скеле, високи между 13 и 18 метра. Формите препращат към градски елементи за прекарване на свободното време, като площади, театри, паркове и пасажи. Вертикалното разположение и решетъчната структура придават на инсталацията, изградена от различни форми, естествен завършек. Това би могло да е един градски пейзаж. Същевременно решетките създават обща основа и откриват пространство, което се противопоставя на изолацията.
Цветови спектър на площадката за игра
Цветовата схема залага на жизнерадостност: основният спектър е жълто, пурпурно и синьо. Вертикалната решетка е оцветена в жълто и пурпурно, а площадът с извитите структури – в синьо. Другите цветове са съседни на трите основни цвята или са с дихроично фолио. Другите повърхности са покрити с огледално стъклено фолио.
Макар че кулите са статични, цветовете и формите взаимодействат визуално. Материалите реагират на слънчевите лъчи, дихроичното фолио проектира цветове върху земята, а огледалното фолио отразява околната среда и светлината. Височината, разположението и решетката на кулите хвърлят сенки върху земята в зависимост от положението на слънцето. Мостовете очертават междинното пространството, а сините извити пейки на нивото на земята свързват кулите и оформят площада. Това е място за общуване, както в италианските градове, и също сцена на всекидневието.
Вдъхновители
Architensions черпи вдъхновение за арт инсталацията от утопичния проект “Новият Вавилон” на нидерландския художник Constant Nieuwenhuys от 1959/1960 г. Той се основава на идеята за Homo Ludens – игривото живо същество. Constant е разработил инфраструктура за постиндустриално общество, която е замислена като контра дизайн на съществуващото “утилитарно” общество. Constant обаче не го възприема като проект за градско планиране, а като начин на мислене и поглед към живота. Архитектурните решения възприемат идеята му за модел на общество, което участва в постоянно променяща се игра.
За Alessandro Orsini от Architensions Coachella-Playground кореспондира и с един от най-вълнуващите проекти, създадени от Aldo Rossi. По аналогия с Il teatro del Mondo на Rossi, “Playground създава среда, подобна на театър, в която хората могат да си взаимодействат в един вид представление. Той предлага възможността да се изживее едно пространство за отдих без използване на технологии, като просто се взаимодейства с пространството и неговата материалност”, казва Orsini. През 1979-1980 г. Rossi създава своя Teatro del Mondo от тръбна конструкция с дървена облицовка за Биеналето на театъра и архитектурата във Венеция. Най-важното? Той представлява плаваща архитектура с място за 400 зрители около централна сцена, точно както е било в живите театри по времето на Елизабет I. Тя може да се инсталира навсякъде, където има вода, точно като площадката на Architensions, която се нуждае само от парче земя.
Снимки: Lance Gerber
