Органична къща за психологически и физически комфорт на обитателите
Мексиканският архитект Хавиер Сеносяин проектира органична къща, замислена като фъстъчена черупка – две просторни овални пространства с много светлина, свързани от нисък, тесен, слабо осветен коридор. За да се реализира оригиналният дизайн, е бил необходим пластичен материал, който да бъде много подобен на глината, използвана за направата на миниатюрни модели. Но освен пластичен, материалът трябвало да бъде здрав и дълготраен. След кратко проучване е избран отдавна забравен, но обещаващ да създаде монолитна скулптура материал – фероцимент.
Веднъж построена, скулптурата е трябвало да бъде покрита със земна маса от плодородна почва, върху която да бъде развита зелена градина. Хавиер Сеносяин заимства концепцията за отглеждането на бонсаи – колкото по-малко почва е осигурена, толкова тревата ще расте по-бавно, което на свой ред ще намали усилията и разходите за градинарство. За целта дебелината на земната маса е била лимитирана до 20-25 см. Почвата и тревата предпазват хидроизолационната мембрана от слънчева светлина, вятър, градушка, като по този начин предотвратяват разширяването и свиването, което може да причини пукнатини и проникването на влага. Така формираната зелена дюна почти изцяло огражда вътрешното пространство, което го прави почти невидимо – отвън всичко, което се вижда, е трева, храсти, дървета и цветя. Ходенето в градината е всъщност ходене по покрива на самата къща.
Чрез биоклиматичен контрол органичните къщи създават психологически и физически комфорт на обитателите. Добре известно е, че за да създаде или поддържа микроклимат, който да бъде от полза за хората, човек трябва да започне от външната среда около къщата и след това да премине отвътре. Наред с всички останали физически характеристики на имота, зелените бариери, изградени от дървета и храсти, помагат за филтриране на слънчевата светлина, създават сянка, която предпазва живите същества от летните горещини, осигуряват защита от прах и абсорбират шумовото замърсяване. В допълнение, отделянето на влага от листата на растенията и тревите освежава въздуха и повишава абсолютната и относителна влажност на най-близкия до повърхността въздух, като по този начин създават проводящ охлаждащ ефект. Този микроклимат поддържа относителна влажност от 40% до 70% през цялата година. Земята и слънцето работят в колаборация, за да поддържат стабилна температура вътре в къщата: земята защитава обитателите от топлина и студ, докато слънцето осветява и затопля.
Прозорците в къщата са разположени така, че да са обърнати към най-приятните части на градината, за предпочитане на юг. Вентилацията се улеснява от аеродинамичната форма на помещението, която позволява на въздуха да циркулира свободно.
Вътрешната температура на полувкопаните в земята къщи, също като нашата телесна температура, остава стабилна, въпреки промените във времето навън. Почвата действа като кожа – контролира температурните колебания, предотвратявайки охлаждане и претопляне. С идването на горещото лято температурата вътре остава хладна, а когато настъпи студена зима, интериорът се запазва топъл. През цялата година вътрешната температура се изменя в итервала 18-23°C. Зеленият епидермис на растителна основа функционира като нос, който филтрира прах и в същото време поддържа стабилна температура и относително комфортно ниво на влажност вътре.
