В пресечната точка на иновациите и традициите: проектът Talavera
Архитектурата, разбирана като културен продукт, е силно повлияна от различни стимули, които включват исторически, географски, културни аспекти и др. Заедно тези елементи формират наследство, което може (или не) да се запази във времето. Въпреки че архитектурата има тенденция да се адаптира към всяка култура, моделирайки традиционните техники според контекста и оформяйки заобикалящата я среда, няма гаранция, че традиционните елементи в нея ще се запазят или ще останат непроменени във времето. Това до голяма степен се дължи на постоянната еволюция на обществото и технологиите, които понякога се стремят към универсалност и възприемане на общ език, а не на свой собствен.
Предвид този сценарий е важно да се проучи подход, при който иновациите и технологиите не заместват традициите и занаятчийското производство, а се превръщат в средство за проучване на нови пътища. Възприемането на нови техники и иновативни материали, които са адаптирани към специфичните местни нужди, позволява да се запази автентичен израз, който отговаря на изискванията на околната среда. Този подход, който може да се нарече нео-занаят, позволява запазването на различен глас, който отразява автентичността на местния контекст. В същото време допринася за универсална перспектива, сливайки местното с глобалното.
В това изследване на дихотомията между традиция и иновация можем да открием изключителни примери, като например проекта Talavera – изследователска инициатива, осъществена от Manufactura в сътрудничество с Uriarte Talavera. Тази работилница, основана през 1824 г., се гордее с признанието, че е първият производител на Talavera – глазирана керамика, характерна за Пуебла – в Мексико. Процесът Talavera е въведен в региона през XVI в. със силното влияние на мюсюлманската и китайската керамика и сега е признат за нематериално културно наследство на човечеството.
Изследването е насочено към основните проблеми в производството на Talavera: липсата на иновации и високото ниво на отпадъците, като се има предвид, че това е материал и процес с наименование за произход, защитени от местните разпоредби. Ето защо основната цел на този проект се фокусира върху изделие, чиято цел е да направи видима синергията между традицията и технологията, създавайки нов диалог между ръчната изработка и иновациите.
Снимки: Dinorah Schulte
