Реконструкцията на Културния център Ататюрк – емблема на турската политическа история
Реконструираният културен център Ататюрк на площад Таксим, Истанбул беше открит в присъствието на президента Ердоган миналия октомври, на 98-ата годишнина от основаването на Турската република. За първи път той отваря врати като Дворец на културата през 1969 г. – място за „западни“ изкуства – опера, балет и театър – на площад Таксим, центъра на съвременния Истанбул. Окончателният проект е дело на младия архитект Хаяти Табанлиоглу (1927-1994).
На фона на сменящи се правителства и недостига на бюджет са били необходими 23 години за завършването на центъра, но той изгаря след по-малко от две години при пожар, причината за който все още е въпрос на политически спорове. След това дворецът е отворен отново през 1978 г., този път като Културен център Ататюрк (AKM от турския акроним). Оттогава смелата му фасада от стъкло и метал с минималистичен дизайн, напомнящ театрална завеса, става фон на площада и на много политически митинги и исторически събития. Сградата започва да се възприема като архитектурна емблема на светската, модерна и насочена към Запада република. Въпреки това, при ислямисткото правителство на Партията на справедливостта и развитието, през 2008 г. AKM беше закрит с аргумента, че предстои наложителна реставрация, а в същото време нарастваха опасенията, че предстои разрушаването му.
По време на протестите в парка Гези през 2013 г. фасадата на бездействащата сграда на AKM беше превърната от демонстрантите в гигантски протестен екран. По това време в публично изявление Ердоган произнесе отмъстителната реплика: „С Божията воля ще съборим АКМ“. След това фасадата на сградата е използвана като гигантски плакат за реклама, а след опита за преврат през 2016 г. – за правителствена пропаганда.
На фона на всеобщото недоволство и, въпреки че сградата е включена в списъка на защитените културни ценности, през 2018 г. започва събарянето ѝ. AKM, за която се твърди, че е достигнала предела на живота си, трябваше да бъде възстановена и разширена като културен център, обслужващ “цялото население, а не само част от елита” – в популисткия наратив, често използван от правителството.
Реконструкцията е поверена на Мурат Табанлъоглу, син на първоначалния архитект, който ръководи международно студио с офиси в Истанбул, Ню Йорк и Дубай. Новият дизайн до голяма степен запазва външния вид и обемите на предишната структура, като я допълва с мащабно разширение. Целта е бившата опера да се превърне в многофункционален културен комплекс, отворен по всяко време. На площ от 95 000 кв. м. новият AKM съчетава разнообразие от функции.
Цялостната структура има монументален, макар и малко строг характер. Някои вътрешни пространства, като облицованата с дърво библиотека, са приветливи, докато свързващите ги полуоткрити пространства са завършени набързо. Освен грандиозната фасада към Таксим, връзката между комплекса и околността изглежда е пренебрегната, но работата по подобряването ѝ очевидно продължава.
Едва след като AKM започне да функционира напълно и широките му пространства се населят с хора и дейности, ще бъде възможно да се оцени неговият успех. Освен архитектурните качества на комплекса, от решаващо значение ще бъде и неговата културна програма.
И все пак новият AKM е полезен опит за съчетаване на опазването на историческата памет с нуждите на съвременното културно производство, всичко това в рамките на силно поляризиран политически контекст. В крайна сметка Истанбул получи обществено културно пространство с голям потенциал и, както различни коментатори в Турция посочиха, сега е време гражданите да му се насладят, но без да забравят миналото си.
Снимки: Emre Dorter