RCNKSK използва дърво и камък за параклиса в Несвачилка
Чешката архитектурна практика RCNKSK използва дърво и ломен камък за параклис в Несвачилка, Чехия.
Наречен „Дева Мария на скърбите“, параклисът с площ от 150 кв. м е вдъхновен от средновековните строителни техники, а централната естествена кръгла сакрална структура запълва пропастта между традицията и съвременните технологични възможности.
Ръчно издялани греди и креативна дървена ламелна структура, създадена с помощта на CNC обработка, изграждат структурата. Тя се издига от глинен под и каменен цокъл.
Повече от век жителите на Несвачилка копнеят за параклис, място за размисъл и място, където да се събират като религиозна общност.
Заедно с това желание енориашите и отец Рене Струхал са имали обща визия: да построят структура, която да повлияе на местната култура, общество и наследство, в допълнение към преобразяването на околния пейзаж. По онова време студиото няма представа, че този избор ще доведе до дванадесетгодишно пътуване.
Използват се естествени материали като дърво и камък, които са рядкост в този район. Студиото се спира на идеята за фокусна точка – сграда, която да служи като фар и точка за духовна и пространствена ориентация на върха на хълма.
Сградата свързва модерни и традиционни елементи. В съчетание със съвременните технологии, конструкцията черпи вдъхновение от средновековните строителни техники.
Стените са изградени от ломен камък, а подът – от уплътнена, трамбована пръст. CNC фрезоване е използвано за създаването на носещата ламелна конструкция, която се състои от хиляда дървени компонента, които обичайно се свързват с помощта на щифтове и клинове.
Стоманеният шпил на покрива увенчава петнадесетметровите греди, които са ръчно изрязани. Петметровите врати ви посрещат при влизането и водят към изпълнена с живот зона.
Естествените, приятни на допир и ръчно изработени материали са предназначени да ви издигнат над обикновеното. Способността да стареят грациозно, подобрявайки, а не понижавайки качеството си с течение на времето, е решаващ фактор при избора на материали.
Снимки: Ondřej Bouška
