От Древен Рим до съвременен Сингапур: еволюцията на зимните градини
Според Плиний лекарите на римския император Тиберий са го инструктирали да консумира плодове от семейство Тиквови всеки ден. За да отглежда плодове като пъпеши и краставици целогодишно на родния си остров Капри, Тиберий ръководи изграждането на specularia: „[Той] беше вдигнал легла, направени от рамки на колела, с помощта на които плодовете бяха преместени и изложени изцяло на слънчевата топлина; докато през зимата те бяха прибирани и поставени под защитата на рамки, остъклени с огледален камък.”
Това е началото на зимните градини: градини под стъкло. Авторите Алън Стайн и Нанси Виртс, съоснователи на зимната градина Tanglewood в Мериленд, изследват развитието на зимните градини в Европа, Северна Америка и в крайна сметка по света. Зимната градина, следствие на световната търговия, империализма и иновациите, олицетворява исторически скок в обединяването на архитектурата и ландшафтната архитектура – удължаването на вегетационния сезон чрез манипулиране на силата на слънцето.
След specularia следващото голямо нововъведение за презимуващите растения се случва едва при пристигането на портокалите в Европа в края на XV век. Дървени и каменни конструкции, наречени оранжерии, предпазват цитрусите от студените температури. Отначало само функционални, тези сгради стават все по-екстравагантни, постигайки максимален разкош през XVII век във Версай на Луи XIV. Там оранжерия, дълга 145 метра и висока 13 метра с двойни прозорци и дебели стени, затопля над 1000 портокалови дървета.
„Обикновената оранжерия от камък и стъкло“ се оказва неподходяща за Хю Пърси, третият херцог на Нортъмбърланд, който се нуждаел от постройка за колекцията си от екзотични растения – „флоралният дивидент на разрастващата се глобална империя на Великобритания“.
За негов късмет, индустриалният напредък на XIX век продължава. Новите методи за производство на стъкло и метал ги правят масови и достъпни, а стандартизацията увеличава скоростта и достъпността на строителството. С всичко това на разположение, през 1827 г. Чарлз Фаулър проектира Голямата зимна градина за парка на Пърси Сион в Англия, конструкция от железни ленти, свързани с безброй стъкла: първата зимна градина.
С иновациите при материалите идва и промяна в намеренията. Вместо градини на удоволствие за богатите, те се превръщат и в центрове за изследване на лечебните свойства на растенията и значението им за индустрията.
Crystal Palace, проектиран от Джоузеф Пакстън, бележи повратна точка в използването на стъклото. Изградена като експозиционна зала за Голямото изложение от 1851 г., „революционната модулна конструкция“ заема 19 акра и достига височина 13 метра. Машинното производство на стъкло позволява еднородност, достъпност и бърза инсталация. След международното Голямо изложение вълна от строителство на зимни градини обхваща света. Светлината, откритото пространство и съоръжението на Crystal Palace, както и връзката между сградите и откритото пространство са пример в архитектурата.
През втората половина на XIXв Европа се появяват зимни градини от мащаба на Crystal Palace, които стават все по-сложни във форма и детайли. Те служат като „начин за богатите да важничат и за университетите да се занимават с изследвания“. Британската зимна градина повлиява дизайна на зимната градина Шато Леднице в Чешката република (1845 г.), на Palm House (1880 г.) в двореца Шьонбрун във Виена, както и по-на юг в Мадрид и Милано.
Северноамериканците също възпроизвеждат британския модел. Те нямат империя, но имат своя собствена марка колониализъм. Ню Йорк построява свой собствен Crystal Palace (1853); Сан Франциско издига своята Градина на цветята (1879). Зимните градини се интегрират с движението City Beautiful, чиито романтични паркове често включват градини, като тези в Балтимор и Чикаго.
Марк Хачадурян и Тод Форест отбелязват: „историята на дизайна на зимната градина е историята на манията на човечеството да отглежда редки, екзотични, полезни и красиви растения”. Като такава често тя е история на елита, тъй като тези, които имат средства да притежават такива растения, обикновено са били хора на властта и богатството. Но също така, историята на зимните градини принадлежи на онези, които са се трудили в тях, на работниците във фабриките от индустриалната революция и на териториите, от които са грабнати “новооткритите“ растения.
- Обновяването на стара сграда в средиземноморски стил - 15.04.2026
- Стилно кокетно жилище, което ще обикнете - 14.04.2026
- Бетон и светлина: Модерният брутализъм в новия параклис в Сейнт Луис - 14.04.2026
