Останки от колониалното градско планиране в Африка: Дар ес Салам и Найроби
Един бърз поглед към градовете на африканския континент днес разкрива богато разнообразие от градски тип селища, вариращи от селски анклави/изолирани поселища до обширни метрополиси. Този бърз поглед също така разкрива една по-широка картина на градове, които непрекъснато се адаптират и развиват, докато навлизаме в десетилетието на 2020-те – но тази еволюция на много места се извършва за сметка на тези, които са имали по-малко късмет в живота. Това не се случва в някакъв вакуум, тъй като причината, поради която много африкански градове изглеждат така, както изглеждат днес, е резултат от сегрегиращата организация по време на колониалното им управление.
Два града, в които се вижда колониалното наследство, са оживените Найроби и Дар ес Салам в Южна Африка. Първият е столицата на Кения – един от най-големите градски центрове в Африка, който се развива като търговски център. Найроби е с много архитектурни забележителности, известен с това, че в него се намират сградата на парламента на Амиас Конъл от 1954 г. и Кенийския международен конгресен център на Дейвид Мутисо от 1977 г. Тези сгради обаче съществуват на фона на градското разделение, въведено с генерален план от 1948 г., който официализира сегрегацията между расите.
Идеалът на колониалните проектанти в Кения е бил град от имения с просторни пространства около тях – създаден така, че европейците да имат достатъчно място за спорт и отдих. В резултат на тази дискриминационна политика кенийските племена са изтласкани от традиционните си домове, а Найроби е определен от като място, подходящо за обитаване от европейци поради “по-мекия” си климат. Дискриминацията на коренните африканци в Кения се пренася и в сферата на заетостта, тъй като на кенийците е разрешено да работят в Найроби само на временни договори, което означава, че за тях не са построени постоянни жилища в града. Възникват неофициални селища, тъй като неевропейците са изтласкани в покрайнините на града по силата на закона.
Днешният Найроби е изграден върху тези структурни неравенства. Районите с по-високи доходи все още са тези, в които са живели предимно европейци по време на колониалния период, с озеленени предградия като Уестлендс, докато райони като неформалното селище Кибера са пряк резултат от колониалното планиране. Ярък пример за това разделение е неформалното селище Кибера, граничещо с голф игрището Royal Nairobi, което е построено през 1906 г. Това е образ, който обобщава кой има възможност да получи достъп до частни градски зелени пространства и кой не.
Дар ес Салам не е бил част от държава, колонизирана като заселническа колония. Въпреки това расовото разделение на града по време на колониалното управление е видимо и днес, но по много по-мрачен начин. Германското и британското колониално правителство въвеждат строителни наредби, които разделят града въз основа на “стандарт на строителство” във всеки район, което на практика води до райониране според расата.
Първият германски план на града от 1887 г. предвижда Дар ес Салам да бъде разделен на три зони с различни стилове на застрояване. Зона 1 – в близост до крайбрежието, е предназначена за сгради в “европейски стил”, зона 2 около района “Мнази моджа” е предназначена за по-малки каменни постройки в “индийски и арабски стил”, а зона 3 в района на Кариакоо е предназначена за временни жилища. Архитектурните стилове по същество определят расовата сегрегация.
Пристигането на британските колониалисти след Първата световна война води до разширяване на европейските райони за живеене в целия град. Районът на полуострова и Ойстър Бей – в близост до крайбрежието със силен океански бриз, са определени като места, в които могат да строят само европейци, тъй като африканците, които идвали на работа в тези предградия, трябвало да напускат района до 18:00 ч. С падането на колониализма тези райони приютяват дипломатически резиденции, посолства и домове на по-заможните граждани – напомняне с днешна дата за расовото райониране, което разделя крайбрежния град.
Сравнително наскоро се появяват райони както в Дар ес Салаам, така и в Найроби, които с нарастващата средна класа, съперничат на тези бивши европейски анклави. Двата икономически центъра са градове, които не се определят само от неравенството, което съществува в тях – но е важно да се обърне внимание на факта, че това неравенство, най-често, има своите корени в колониализма.
Снимки: Johnny Miller
