Издадоха “Ръководство за реконструкция на спрола“ – учебник за урбанисти и архитекти
Книгата в електронен вариант на арх. Галина Тачиева „Ръководство за реконструкция на спрола“ е нещо много повече от наръчник или учебник за урбанистите, архитектите, както и всички, които се вълнуват от устойчивото развитие на градската среда и как тази среда да стане екологична, с човешки мащаб, комфортна, зелена, здравословна и достъпна за всички социални групи и членове на обществото.
Едва ли би могло да е иначе, като отчетем позициите и приноса на Галина Тачиева към съвременното развитие на американската архитектура и градоустройство. Водещ партньор и директор на градоустройствения отдел на една от най-успешните проектантски фирми, които свързваме с възхода и разпространението на Новия урбанизъм – DPZ CoDesign, и изтъкнат член на Конгреса на Новия урбанизъм (CNU), тя е дългогодишен ръководител на националната „Инициатива за преструктуриране на спрола“ и успешно съчетава авангардните теоретични концепции със своята архитектурна и урбанистична практика.
Вече повече от две десетилетия Галина Тачиева проектира в духа на тази нова архитектурна идеология урбанистични структури и сгради в различни краища на САЩ, Латинска Америка, Европа и Русия и през 2010 г. публикува „Ръководството за реконструкция на спрола“ (Sprawl Repair Manual) – една от най-известните книги на визионерите от DPZ CoDesign.
Книгата е нещо много повече от наръчник поради две много важни характеристики. Първо, тя поставя насоките, в които проектантите могат да работят за неутрализиране на негативните ефекти от градския спрол, в пряка зависимост от възможностите за преодоляване на тези ефекти. Като резюмира основните причини за „разливането“ на градовете, „Ръководството“ най-напред изтъква негативите на спрол зоните и дисперсните форми на застрояване – прекомерната консумация на земеделски земи и ценни природни територии, влошаването на социалното здраве, липсата на атрактивни обществени пространства поради доминирането на автомобилите над пешеходното движение, неефективния обществен транспорт, прекомерните разходи за инфраструктура и т.н.
На тази основа са идентифицирани основните предизвикателства пред реконструкцията на градската среда и възможностите и методите за справянето с тях: преодоляване на еднотипното (монофункционално) зониране, осигуряване на екологични резерви, ефективно организиране на градската мобилност чрез оптимално степенуване на уличната мрежа, отказ от автомобилното доминиране и стимулиране на пешеходното, велосипедното и други форми на движение, създаване на разнообразие от атрактивни обществени пространства с благоустроена и богато озеленена среда, наситена с различни форми на обществено обслужване. Второ, несъмнено най-силните страни на книгата са свързани с осъществената ясна връзка между теорията на Новия урбанизъм и принципите на урбанистичната практика, реализирана в детайлно разработените подходи за устройствено планиране и архитектурно проектиране в духа на устойчивото градско развитие.
Връзката между теорията и практиката е убедително дефинирана чрез разграничаването между два типични модела за развитие на крайградските територии – спрол-образния дисперсен и ниско плътностен модел и моделът на кварталните структури, изграден от квартални единици, интегриращи в себе си разнообразие от урбанистични функции. Това разграничаване служи като база за определянето на два основни вида проектантски техники – за градски дизайн (т.е. за планиране и проектиране на урбанистичните структури) и за реализация на плановете посредством инструментите за приложение и регулиране на градското развитие. На тази теоретична база Галина Тачиева проучва в книгата си различни възможности за неутрализиране на негативните ефекти от спрола чрез прилагане на методи за устойчиво градоустройствено планиране според типа на застрояване и според характера на пътната и уличната мрежа.
Възможностите за реконструкция са изследвани в регионален и локален мащаб, както и на квартално и сградно ниво: при реконструкция на крайградски квартали, традиционни квартали, квартали с плочо-образни сгради, жилищни кули, както и разнообразни други жилищни типове, „драйв-тру“ комплекси, многоетажни паркинги, търговски улици, „биг-бокс“ халета и религиозни сгради. Като цяло, най-ценното в книгата на Галина Тачиева е това, че предлага практически насоки за реконструкция на крайградските територии, съответстващи на духа, стила и концепциите на прогресивната идеология на Новия урбанизъм. Тези насоки са развити в удобни за прилагане решения и ефективни инструменти, чрез които проектантите успешно могат да претворят в реалност принципите на устойчивото развитие и да преобразят деформираната от спрола крайградска зона в здравословна, достъпна и атрактивна, богато озеленена и наситена с обществени функции среда за обитаване, труд, обслужване и отдих.
Освен че разработените методи и средства са логично и подробно изложени, те са подкрепени с многобройни практически примери, илюстрирани с впечатляващ по обем графичен материал. Богатият илюстративен материал е още едно важно предимство на „Ръководството за реконструкция на спрола“. Благодарение на ясната последователност на текстовете и нагледността на многобройните изображения книгата е увлекателна за четене и по този начин посланията на автора бързо достигат то читателите – убедителни за професионалистите и разбираеми за широката публика.
Накрая е необходимо да се подчертае важността и актуалността на разработената от Галина Тачиева проблематика за урбанистичните процеси у нас. Книгата представлява изследване на проблемите и неудачите в развитието на американските градове. Затова много от спецификите на тези процеси са различни от тенденциите в Европа и България. Но както основните причини, така и главните ефекти от тяхното действие са твърде сходни и имат подобен негативен ефект върху пространственото развитие на населените места и териториите в повечето краища на света. Въпреки че на Стария континент, и особено в нашия регион, достъпът до крайградски терени винаги да е бил значително по-ограничен, отколкото в Америка (поради високата цена на земята или централизирани забрани), а личните автомобили станаха широко достъпни, много десетилетия след като това се реализира в САЩ, днес тенденциите към ускорено и спонтанно застрояване на градската периферия са достатъчно мощни и у нас. Тези тенденции са очевидни както около София и големите български градове, така и по Черноморието и атрактивните планински територии в близост до курортите, в полите на планините над повечето градове, както и в редица зони във и около природно ценни територии.
Ето защо книгата на Галина Тачиева е необходимо четиво, полезен източник на методологични знания и ценен наръчник в ежедневната работа на урбанисти и архитекти, както и на всички, които имат отношение към развитието на урбанизираната среда поради професионалните си задължения или поради лична мотивация – еколози и участници в природозащитни организации, общински служители, предприемачи, икономисти, строителни и пътни инженери, обществени активисти или просто любители на българската природа и граждани, които взимат присърце условията на живот в градовете в България.
проф. д.н. арх. Александър Д. Слаев
