Проектът на Dattner Architects, който балансира готика и модернизъм
Местното студио Dattner Architects постигна баланс между новото строителство и опазването на културното наследство с добавянето на социални жилища към исторически църковен кампус в Бронкс, Ню Йорк.
Разположен в квартал Фордъм, проектът St. James Terrace предлага достъпни жилища и обслужващи пространства в специално проектирана сграда. Тя обгражда епископална църква, чиито готически арки служат за важна визуална отправна точка.
Базираната в Лонг Айлънд организация с нестопанска цел Concern Housing възложи на Dattner Architects задачата да интегрират жилищна сграда със смесено предназначение, която обгръща западния и южния край на имота. Това решение помага за оформянето на нов озеленен вътрешен двор между новата постройка и историческата църква St. James.
Студиото разработи девететажна сграда, която отдава почит на 160-годишния храм, като същевременно отговаря на изискванията на Комисията за опазване на забележителностите (LPC) на Ню Йорк. Според архитектите решението за включване на арки е взето след консултации с LPC.
„Готическите арки, които Комисията подкрепи като директна препратка към църковната архитектура, изпълняват свързваща функция: те рамкират входа, оживяват фасадата на „Джером Авеню“ и най-важното – насочват хората през сградата към новия двор.“
За визуалното приобщаване на новата сграда към историческото място е използвана разнообразна тухлена зидария.
„Изборът на тухла отговаря на живописното качество на мястото. Разнообразните модели на редене оживяват фасадата чрез играта на светлина и сянка, създавайки повърхност с дълбочина и характер, без да се опитват да имитират историческата зидария“, казва заместник-директорът на Dattner Рейчъл Ерлих, отбелязвайки способността на материала да обединява минало и настояще.
„Палитрата от тухли и готови елементи е съвременна, но калибрирана спрямо тоналния диапазон и текстурата на църквата от 1863 г., която е облицована с грубо обработен гнайс“, добавя Ерлих.
Външно стълбище създава умишлено визуално разделяне, така че двете сгради, свързани чрез обществения център, да могат да бъдат разглеждани като отделни обекти, а не като единна композиция. „Девететажна сграда в непосредствено съседство до английска селска църква от 1863 г. е по своята същност трудна задача“, признава Ерлих.
Вътрешните жилищни пространства са проектирани така, че да сведат до минимум шума и други сензорни смущения. Апартаментите са с повишена херметичност за осигуряване на индивидуална вентилация, като всеки обитател може самостоятелно да регулира отоплението или охлаждането през цялата година.
Снимки: Chris Cooper/ArchExplorer
