Замъкът Яблонка – мистика и красота от Marco Maio Architects
На скалист склон над река Вълтава замъкът Яблонка (Jabloňka) се простира над Прага. Под замъка терасовидни лозя с живописна гледка към метрополията са доминанта на северната част на града.
Някога Прага е била наричана “градът на виното”, когато в златните векове на управлението на Карл IV басейнът на река Вълтава все още е бил засаден с дълги пояси от лозя. Хълмът Черни Копец (днешна Яблонка) не е бил изключение. След Тридесетгодишната война пражките лозя остават безстопанствени и пустеещи. Затова Черни Копец бил покрит с ябълкови дървета, откъдето идва и името Яблонка. През XVIII в. на върха на хълма Яблонка е построен замък в класицистичен стил, от който се открива впечатляваща гледка към Вълтава. Класицизмът в своята естетическа нагласа е зависел от принципи, основани на класическата древност. Със своя акцент върху формата, простотата, пропорциите и съвършенството той събуждал романтичен спомен за средиземноморските култури на антична Гърция и Рим.
През следващите векове районът под Яблонка се променя коренно. През 1830 г. е направена Северната железница, което води до драстично разширяване на града. Някогашните романтични гледки към лозята изчезват и бавно се заменят с гледки към разрастващия се метрополис. Районът претърпява още една радикална промяна – изграждането на тунелния комплекс “Бланка”, който по ирония на съдбата увеличава транспортните задръствания, шума и замърсяването с CO2 в района на Троя. Някога романтичният и красив замък се оказва насред шумните пътища и бързите промени. Приблизително по същото време Яблонка става частна собственост. Любопитни към миналото му, собствениците решават да продължат историческото наследство на мястото и възстановяват лозята в съседните земи. При разчистването на старата градина са открити каменните тераси, които продиктуват създаването на вътрешен двор за дегустация на вино.
Едно просто пространство, затворено за града, създава атмосфера, която насочва вниманието към замъка и склона на лозовите масиви. Цялостната намеса е продиктувана от откриването и запазването на съществуващите елементи. Чрез оформянето на един от тях – стара дъбова врата, е създадена доминираща символична характеристика. Докато вратата е затворена, вниманието остава фокусирано върху лозята, а гледката към града се закрива. От друга страна, с отварянето на прозореца се установява връзка с града и се стимулира бъдещото разширяване на лозето.
Чрез огледално отразяване на функцията на вратата по нейната ос е създадена друга врата от кортен. Последната ниша служи като малка винарска изба за съхранение и сервиране на вино. Вътрешният двор на Fibonacci е заобиколен от индиректно осветление обърнато към новите каменни стени. Оформени са две различни функционални нива – по-ниското служи за свръзка, а по-високото като зона за дегустация на вино, с кръгла маса в центъра, като основно пространство за събирания и социализация.
Снимки: BoysPlayNice