Забележителен проект на Томас Крьогер в Мюнхен
Томас Крьогер построи луксозна жилищна сграда на брега на Изар в Мюнхен. В своя проект обаче архитектът се интересува по-малко от пищността, отколкото от чувствителния диалог с историческите съседни сгради.
Гледката от покривната тераса на новата сграда е впечатляваща. От едната страна може да се види Изар, който тече пред къщата, от другата е известният Мюнхенски хоризонт със Стария Петър, Женската църква и Театралната къща. Дуплексният мезонет, към който принадлежи терасата, би се нарекъл „дом на трофеите“ в САЩ. Между другото, апартаментът вече е продаден, както и всички останали блокове в проекта Erhardtstrasse 10. С едно изключение. В момента вътрешното обзавеждане се завършва според желанието на новия собственик. В бъдеще той ще може да се наслаждава на гледката през двуетажната прозоречна стена, над която архитектът Томас Крьогер е поставил полупрозрачен покрив от медни ламели. Големи вълнообразни отвори, които отдалеч приличат на капандури, разкриват гледката към Изар.
С еркер и орнамент
Покривното пространство, изработено от мед, е един елемент, с който Крьогер вписва къщата си в крайбрежната линия с нейните късни исторически фасади и такива в стил сецесион. Друг елемент е огромният и обширен еркер, с който архитектът затваря уличната фасада от едната страна. Освен това детайлите на къщата добре се вписват в красивата декоративност на съседните сгради. Най-поразително е изображението върху фасадата, вид многоцветна зигзагообразна лента, която се простира по всички повърхности на стените. Крьогер намеква за графитите и стенните рисунки, които са били широко разпространени в Мюнхен до 50-те години на миналия век и които в момента очевидно преживяват малък ренесанс.
В кръглия двор
Разбира се, стремежът на Крьогер е да използва възможно най-добре ниския и хаотично накъсан терен. Затова още две напречни конструкции със странични крила са разположени зад предната сграда. Предната част на двата вътрешни двора е покрита от покрив с огромен овален отвор – елемент, който напомня на голям Опайон, както и на кръглите дворове, каквито са известни от вила Фарнезе в Капрарола. Този двор ефективно продължава последователността от стаи, която започва във фоайето на сградата и след това води надолу по няколко стъпала. Според признанието на Крьогер жилищните сгради с висок клас в Милано от 50-те години на миналия век, с техните изискани входове, са вдъхновение за това решение.
С буржоазен привкус за милиони
Стълбищните клетки, от друга страна, са малки. Черният цвят също помага тези части на сградата да изглеждат по-маломерни. В по-големите апартаменти в предната сграда асансьорът води директно до зоната на входа, така че стълбището тук действа повече като път за бягство, отколкото като път за достъп. Апартаментите в първата задна сграда са със сложно оформление и са осветени от двата двора и допълнителни светлинни шахти. Етажните планове свидетелстват за натиск по отношение на висока продажна цена, който очевидно е изиграл роля в планирането.
Въпреки тази подробност и предизвикателно изсечения парцел, Томас Крьогер все пак успява да реализира добре проектирана сграда, която хармонично се вписва в градския пейзаж. Излъчва самоуверен и буржоазен привкус, какъвто човек би искал и види и другаде.
