Водни кули – от инфраструктура до забележителности
Снимка: Studio Bruttini Associati
От Шотландия до Етиопия, от Южна Африка до Илинойс, пиезометричните кули понякога излизат извън рамките на хидротехническото строителство и се превръщат в инструменти за териториална идентичност.
Водната кула е обект, в който принципите на физиката и поетичните експерименти на архитектурния дизайн имат еднаква тежест – както рядко се случва.
Само по себе си това, което наричаме пиезометрична кула, е издигнат резервоар, който разпределя водата в различни точки според закона за гравитацията и принципа на свързаните съдове. Съхранената във височина вода може да се разпределя едновременно в няколко зони поради по-високото налягане, стига височината на кулата да е поне равна на тази на обслужваните точки.
По този начин функционалната схема на съхранение, улавяне и разпределение е обективно фиксирана, но в нейното архитектурно изражение се проявяват множество променливи, които могат да повлияят на композиционния избор: топологичните характеристики и същността на водосборната област, след това местоположението, височината на артефакта и размерът на резервоара.
Снимки: Flickr
Още по-изменчив е дизайнът на сградната обвивка, който не е строго обвързан с механична и количествена логика и който с течение на времето е станал повод за разнообразни експресивни търсения от страна на архитекти и инженери. От чисто функционални реализации, исторически разположени в близост до железопътни гари за захранване на парните локомотиви (пиезометрични кули на гара Термини, кула Дъга), до по-нови такива за борба с авариите с вода в райони в неравностойно положение (кула Варка), с течение на времето типологията на пиезометричните кули еволюира от обикновена “комунална инфраструктура” до “архитектура”, която се налага в територията както от фигуративна, така и от комуникативна гледна точка.
Снимка: G Laird
Такъв е случаят с емблематични забележителности, които обхващат целия архитектурен език – от неоготиката (водните кули в Чикаго), през брутализма (водната кула Cranhill в Глазгоу, Chateau d’eau de La Source в Орлеан, водната кула Midrand в Йоханесбург, съоръжението StormWater в Торонто), до футуризма (водният център EUR в Рим) – и произведения, които приемат необичаен и завладяващ дизайн, за да подчертаят идентичността на мястото и функцията, която изпълняват: Макроскопични гъби (Водни кули в Кувейт), индустриални дантели (Château d’eau Ban de Gasperich в Люксембург), гигантски праскови (Peachoid в Илинойс) и антигравитационни сфери (Union Watersphere в Ню Джърси), които осейват градския пейзаж и се издигат покрай натоварените пътища като рекламни тотеми.
