Как архитектурата може да допринесе за по-свежа доставка на храни
Като се замислите, по-голямата част от храната в чинията ви има история – дълго пътуване, което не можем да опишем. В своята книга Food Routes: Growing Bananas in Iceland and Other Tales from the Logistics of Eating (2019) Робин Шотуел Меткалф се позовава на парадокса за рибата, уловена в Нова Англия, изнесена в Япония и след това изпратена обратно като суши, разкривайки голяма и сложна мрежа, която никой не може да види, когато купува японска храна за вкъщи в местния хранителен магазин.
Терминът хранителни мили често се използва днес, за да се обозначи разстоянието, изминато от храната по време на производствения процес и съответните въздействия на околната среда от тази практика. Накратко, този термин се застъпва за модел, който се стреми да гарантира качеството на храните и да намали отпадъците чрез по-ефективно разпределение и маркетинг логистика, базирана на съкращаване на разстоянията между производството и потреблението.
Тази сложна и обширна верига за доставка на храни доведе до това, че достъпността на здравословната храна се превърна в ключов фактор за определяне на здравословния начин на живот. За съжаление, този стандарт не е много реалистичен за по-голямата част от населението в големите градски центрове, което живее далеч от земеделски площи и на което липсва контакт с природата.
Въпреки това, в търсене на наистина прясна храна – и не само на картинката на опаковката – много нови инициативи се опитват да свържат отново жителите на градовете с храната им чрез някакъв вид връщане към дните, когато бяхме наясно с всичко, което консумираме. Тези стратегии имат за цел да подчертаят пътищата за производство и консумация на храни, но също така демонстрират нарастващата загриженост за околната среда.
Автомобилният транспорт на храни в Бразилия отделя повече от 100 милиона тона CO2 годишно. Тази ситуация насърчи практики като локаворизъм – навик да се купува храна само от местни производители или малък бизнес. Правейки това, целта е да се избегне загубата на хранителни вещества, свежест и потенциални въздействия върху околната среда, дължащи се на дългите пътувания до супермаркетите.
Тези нови възгледи за консумацията и хранителните навици очевидно са се отразили на градоустройството и архитектурата. Някои проекти се стремят да внесат зеленина в градовете, съчетавайки архитектура, технологии и екологично образование.
Това не включва само малки индивидуални зеленчукови градини – въпреки че те стават все по-често срещани както в къщите, така и в апартаментите – но предимно големи вертикални ферми и градски градини, способни да произвеждат тонове храна годишно. Тези проекти се появяват като стратегии за доближаване на храните до потребителите, но могат да служат и като интелигентни тактики за по-добро използване на земята, като се има предвид, че населението се очаква да достигне най-малко 9 милиарда души през следващите 50 години. С други думи, няма да има достатъчно място за производство на храни, ако продължим да разчитаме единствено на традиционните методи и хоризонталните ферми.
Пред тази мрачна прогноза добрата новина е, че това зелено градско бъдеще вече е пристигнало на някои места по света и не прилича на футуристичната картина, обикновено свързана с вертикални ферми, а именно огромни високотехнологични небостъргачи. Париж например, отвори огромна градска ферма от 14 000 квадратни метра на покрива на сграда. Плантацията все още не обхваща цялата област, но когато това стане, тя може да се счита за най-голямата в Европа и може би в света. Всеки ден в горната част на сградата ще се отглеждат хиляди плодове и зеленчуци от около 20 различни вида. Винаги ще има сезонна прясна храна от градината. Двадесет градинари ще бъдат отговорни за грижите, а най-добрата част – без използване на пестициди или химически торове.
Освен използването на покривите на съществуващи сгради, има и независими, авангардни структури като Glasir, модулна аеропонна система за отглеждане на зеленчуци в центъра на Ню Йорк. Проектът е разработен от Framlab, за да предложи местни и достъпни стоки, подобрявайки устойчивостта на гъсто населени градски квартали. Такъв е и Superfarm, утопичен проект на Studio NAB, който представлява шестетажна вертикална структура, посветена на градското земеделие, която „фокусира производството си върху културата на храни с висока хранителна стойност“. Проектът се основава на принципите на високодобивната храна като средство за съживяване на местните икономики.
Говорейки за градските ферми, човек не може да не спомене и градския селскостопански район Sunqiao в Шанхай. С близо 24 милиона жители, които трябва да се хранят, и спад в наличността и качеството на земеделските земи, китайският мегаполис трябва да реализира генерален план за 100 хектара с глобалната компания Sasaki Associates. Разположен между главното международно летище в Шанхай и центъра на града, Sunqiao ще въведе мащабно вертикално земеделие в града на извисяващите се небостъргачи. Визията на Sasaki не само отговаря на нарастващото селскостопанско търсене в региона. Тя отива по-далеч, използвайки градското земеделие като динамична жива лаборатория за иновации, взаимодействие и образование.
Що се отнася до инициативи от среден мащаб, заслужава да се спомене и офиса на Pasona в Токио, който е отделил 20% от площта си за отглеждане на зеленчуци, което го прави най-голямата градска ферма в страната. Важно е обаче да се помни, че тъй като градините съдържат както хидропонни, така и засадени в почвата зеленчуци, те изискват много специфичен контрол на климата. Това често означава да поддържате тези помещения по-топли от това, което се смята за удобно в един офис, и това може би е най-големият провал на сградата. Това предизвикателство е неразривно свързано с пионерския характер на инициативата.
Освен големите проекти като споменатите по-рано, има и малки инициативи и публични политики, които също се открояват, насърчавайки дребното градско земеделие. Те включват проекта Quintais Sustentáveis (устойчиви дворове) в Рорайма, северна Бразилия, който насърчава засаждането в частни дворове и градини, търсейки не само устойчиво агроекологично производство, но също така сигурност, създаване на източник на доходи, социално и продуктивно включване на хора в уязвима ситуация, вариращи от производство на разсад до продажба на органични компости.
Друг интересен пример е закон, приложен в Сан Франциско преди няколко години, който възнамерява да направи свободните места в града по-устойчиви. Законът предлага собствениците на земи да плащат по-малко данъци, ако позволят тези пространства да бъдат използвани за създаване на градски ферми, отворени за общността в продължение на поне пет години.
От мегапроекти до изолирани стратегии, едно е сигурно: ние ставаме все по-загрижени за качеството на нашата храна и се опитваме да живеем по-здравословен и устойчив живот. Това желание започва нова ера в градовете с възхода на вертикалните градски ферми. Трябва да се положат усилия, за да заработят заедно архитекти, компютърни учени и агрономи за създаването на наистина интелигентни градове, които са не просто фантазия, а необходимост.
