Сграда сред гора от колони
През 2013 г. лондонският офис на ACME спечели международен конкурс за сграда на Sächsische Aufbaubank (SAB) в Лайпциг. Сега новата сграда е завършена и се представя като гора от колони с леки стъклени фасади, люлеещи се между „стволовете“.
На пръв поглед новата сграда на Герберщрасе в Лайпциг, в непосредствена близост до централната жп гара, изглежда малко извън времето си. Това, че е оградена с гора от 251 изключително тънки кръгли колони и начинът, по който извитите стъклени фасади се разтварят като нейна граница, предизвикват някои асоциации. Сякаш цитати от модернизма през 50-те години на миналия век изплуват в съзнанието, когато я наблюдавате – Айерман, Руф са комбинирани с цитати от 90-те години – Шултес, Браунфелс отново са кръстосани с идеи от британския високотехнологичен модернизъм на Фостър и съвременната японска архитектура Ишигами.
Изкуство вместо рециклиране
Все пак остава и нещо от миналото на Лайпциг: четири стенни релефа, високи почти три метра, бяха спасени от разрушената стара сграда. Те са на художниците Ролф Кюрт, Арно Ринк, Франк Рудигкейт и Клаус Швабе. През 1968/1969 г. те разработват четири координирани мотива за четирите етажни фоайета в сградата на Robotron. И четиримата по онова време са все още млади, а сега са сред най-важните представители на „Лайпцигската школа“. Стилистично нейните произведения на изкуството се основават на мексиканския стенопис от 60-те години. За разлика от сградата, четирите произведения са обявени за паметници на културата. Това бе условие за получаване на разрешение за разрушаване на старата сграда. SAB описва сложното спасяване, реставрация и публично представяне в новата сграда като „задължение към наследството на мястото и като жест към град Лайпциг и неговата оживена арт сцена“.
Смела и уверена банкова сграда
Сега към архитектурата. Тя се проявява в пространството наоколо като весел, буен и щедър жест, какъвто Лайпциг отдавна не е виждал. Това е възможно, тъй като имотът е твърде голям и позволява лукса на празното пространство. ACME успява лесно да обедини офис пространството в две компактни крила, които затварят блока под тънката покривна конструкция на запад и север. Стълбовете са частично отпред, частично върху и частично в самата сграда. Покривът прецизно проследява границите на имота и по този начин и обема на липсващата стара сграда.
Колоните, тяхното неправилно разпределение и извивките на стъклените фасади размиват границата между вътре и вън. Това се отнася както за дневната, така и за нощната визия. И дори вътре няма почти никакви тежки остатъчни зони, въпреки всички видове динамично заоблени ъгли. По-скоро се появява разнообразен работен пейзаж с много дневна светлина и постоянно променящи се гледни точки, включително често срещаните „нови работни среди“ – с гъвкави офис площи, ниши, тихи помещения и напълно отворени етажи. На гърба са създадени балкони и тераси в извивките на фасадите, които са отредени за открита площ.
Гора от колони като капан за шума
Един от най-важните архитектурни и градоустройствени аргументи обаче се намира от югоизточната страна на сградата. В тази посока тя се разтваря в истинска гора от колони. По протежение на имота колоните все още поддържат непрекъснатия ръб на покрива на височина 22 метра. Но след това гората се разтваря навътре, за да образува поляна от 6000 квадратни метра. От 159 свободно стоящи колони само най-външните редове поддържат покрива.
Само така нареченият „балдахин“ е добавен към останалите колони. Това са кръгли стоманени решетъчни форми, покрити с фибростъкло, през което прониква слънчевата светлина. Тези сенници са с диаметър между 2,5 и 5 метра, стълбовете варират от 40 до 110 сантиметра. Гората трябва да предлага намаляване на уличния шум и защита от слънцето. Освен това стълбовете са кухи конструкции, изработени от пресован бетон. Някои от тях могат да се използват за отвеждане на дим от подземния паркинг и отводняване на покривните площи. Но какво трябва да бъде пространството по-долу, което в момента все още е строителна площадка?
