Селска къща в Естрамадура
Виялба де лос Барос е малко градче в южната част на Естрамадура, в район, наречен Tierra de Barros – безкрайни лозови масиви по протежение на леко хълмист пейзаж, който се отличава с наситено червения цвят на глинестата почва, която дава името му. Кулата на стария замък Виялба се издига в равнината като укрепена постройка от времената на Реконкистата и доминира над малкото селце с избелели къщи. Една от тези къщи, може би най-уникалната, разположена до главния площад и построена през XVIII в., е отправната точка за проекта на архитектите Кристина Домингес Лукас и Фернандо Ернандес-Гил Руано.
Това е селска гостилница, която се адаптира с щателно уважение към оригиналната архитектура, като придава стойност и подобрява всички оригинални предимства, загубени с времето, но също така включва новото предназначение и неговите изисквания от съвременна гледна точка. Къщата на два етажа има типична конфигурация с три носещи еркера и естрамадурански свод на първия етаж. Отваря се към входния площад от едната страна и към малък вътрешен двор от другата. На този етаж е включена цялата социална зона: антре, дневна, кухня, трапезария и двор.
Първоначалните пространства са възстановени, но са включени и нови отвори към двора и между стаите, за да се разширят перспективите и да се осигури повече светлина. От гледна точка на материалите, за всички стени е използван суров варов разтвор, а за сводовете – варова боя. Оригиналната глинена настилка е била напълно изгубена, но грънчарите в района създават на ръка нови парчета с текстура, подобна на старата настилка. Единствено диагоналното и неправилно разположение на шарката, като огледална препратка към таваните, позволява да се разграничи и датира тази настилка като съвременна.
Тези ръчно изработени тухли са продължени и във външния двор до ръба на малкия басейн, който е построен за разхлада горещите летни дни. Дърводелската работа също се отличава както с внимателното възстановяване на богато декорираните оригинални елементи, така и с работата по новите врати, прозорци и обков. Комплектът от спални е изнесен на горния етаж – старо таванско помещение, което е било използвано като склад и място за консервиране на месо. Това ниво е почти изцяло преструктурирано, но по отношение на мащаба, довършителните работи и обзавеждането са запазили атмосферата и уникалният характер на къщата.
Селската къща разполага с четири спални и три бани, коридор, дневна, кухня, трапезария, двор и складово помещение. Оборудвана е със съвременни удобства, които гарантират комфорт. Специално внимание е отделено както на използването на материалите, така и на климатичните системи, на тяхната устойчивост, в съответствие с логиката, която представлява самата народна архитектура. Цел и най-голямо постижение на този проект е да се слее творческата намеса с вече съществуващата архитектура, така че всеки елемент да намери своя естествен ред.
Снимки: José Hevia
