Какво е да бъдеш жена архитект

Снимка: Wikipedia
Заха Хадид споделя съдбата на повечето жени, които се осмеляват да пробият първи в мъжките професии: те са затрупани с клишета, сведени до външния вид, техните странности търпят критика, когато успехът не идва веднага. За техните колеги мъже фокусът е почти изключително върху работата им – а не върху това как се обличат, как се отнасят към служителите си, дали колекционират коли или жени. „Ако бях мъж, щяха да си помислят, че съм самоуверен. Но като жена съм „трудна“. Искам да кажа, че не мога да променя пола си“. Тя купува страстно обувки, изпъква с гардероба си, капризна и деспотична е като работодател, показва чувствата си без задръжки на публични места.
Вероятно привлича толкова много внимание обаче, защото е единствената жена (засега), която се е присъединила към кръга на международно активните архитекти. Едва след като получава най-важните награди за архитектура – наградата Pritzker през 2004 г. и наградата Stirling през 2010 и 2011 г. – най-накрая е взета на сериозно от колеги и клиенти.
Родителите на Заха Хадид, Ваджиха Сабунджи и Мохамад Хадид, идват от богати семейства в Мосул в Северен Ирак. В техния вдъхновен от Баухаус дом в Багдад те водят прогресивен, светски, мултикултурен начин на живот. Трите деца – Заха има двама по-големи братя – биват подкрепяни всячески, те се учат на култура, творчество и социална отговорност.
Багдад от детството на Заха е смесица от различни влияния. Архитекти като Уолтър Гропиус, Льо Корбюзие и Франк Лойд Райт планират една модерна сграда след друга. Заха следи трансформацията на родния си град с голямо вълнение. Още тогава тя знае, че иска да бъде архитект. Първоначално учи в Американския университет в Бейрут, но само след няколко семестъра старата страст към архитектурата надделява. Мести се в Лондон, където учи в реномираното Architectural Association School (AA).
Лондон става неин дом и там тя основава собствен архитектурен офис през 1980 г. От 1988 г. немският архитект и професор по архитектура Патрик Шумахер е неин бизнес партньор, но първоначално те остават архитекти без сгради – проектите им се осъществяват изключително на хартия. Нейните дизайни, от друга страна, се посрещат с голям интерес – на художествената сцена.
Тя постига по-голяма известност през 1988 г. чрез участието си в изложбата за деконструктивна архитектура в Музея за модерно изкуство, въпреки че не се причислява към деконструктивистите. Хадид също така силно се дистанцира от архитектурата от 70-те и 80-те години на миналия век. По-скоро иска да преведе руския авангард от началото на 20-ти век в строителна практика, с динамични форми вместо ъгли от 90°, с изпробване на нови материали и технологии, със сгради, които сякаш се противопоставят на гравитацията. Дизайните ѝ предизвикват сензация, смятат се за стимулиращи и въображаеми, но неосъществими.
Само производителят на мебели Vitra във Вайл ам Рейн в южен Баден има смелостта да възложи на Хадид изграждането на пожарна станция. Завършена през 1993 г., откритата бетонна сграда сякаш пронизва земята и въздуха, геометричните елементи на фасадата изглеждат различно от всяка страна. С това Заха Хадид доказва, че нейните проекти могат да бъдат реализирани.
Пробивът е направен, поръчките се трупат. Архитектът без сгради се превръща в архитект, който никога не спира да строи.
В хода на нейната работа формите стават все „по-течни“. Хадид иска да изрази динамизма и гъвкавостта на днешния живот със своите сгради: извивки, гънки и вълни предават мобилност, лекота, прозрачност. За това е важно тя да експериментира със строителните материали и винаги да е в крак с най-новите технологии. В същото време сградите трябва да са органично свързани със заобикалящата ги среда и сякаш да израстват от тях.
Докато първите ѝ сгради са реализирани основно в Централна Европа, тя започва да получава големи поръчки от Близкия изток и Източна Азия.
Но Заха Хадид не проектира само сгради. Още по времето, когато все още не получава договори за строителство, тя започва с колекциите си от мебели. Мисли за интериорния дизайн и как мебелите, като част от цялостния ансамбъл, могат да разделят пространствата и да се слеят с архитектурата. Нейното творчество включва системи от рафтове, лампи, прибори за хранене, сервизи за чай и кафе, вази за цветя, обувки, чанти, сценични декори, дори бутилка червено вино за винопроизводителя от Бургенланд Лео Хилингер, както и Z-Car I и II, градски автомобили с нулеви емисии. За корабостроителницата Blohm + Voss проектира футуристична луксозна яхта с дължина 128 м, в която екстериорът и интериорът се сливат.
Списание Time обяви Хадид за един от 100-те най-влиятелни хора в света през 2010 г. През 2011 г. е включена в журито на наградата Pritzker. Във Великобритания тя е назначена за командир на Британската империя (CBE) през 2002 г, а през 2012 г. кралица Елизабет II я удостоява с титлата „дама“ – еквивалент на рицарското звание в британската система за отличия.
Въпреки многото отличия, Заха Хадид предизвиква също и критики. Тя е обвинена, че се превръща в съучастник на автократични режими и издига паметници на съмнителни владетели. На подобни обвинения отговаря, че не е политик, а напротив, че е важно да се включи в такива държави, за да ги свърже с останалия свят. Тя не иска да ограничава дейността си географски и има само определени сгради, които не би построила – например затвори. Критиците ѝ казват също, че все повече губи чувството си за мащаб и че сградите често претоварват заобикалящата ги среда.
Цитати от Заха Хадид
Начинът ми на мислене е малко по-различен от този на класическия европеец, който гледа на нещата рационално. Принадлежа към традиция, в която интуицията и логиката образуват по-тясна връзка. Разбира се, не мога напълно да отрека, че произхождам от култура, която е на 5000 години.
Моята връзка с арабския свят е изразена много фино, под формата на калиграфия, геометрия и плавност, концепцията за номадството.
Работата ми отнема невероятно много време. Това със сигурност е една от причините сравнително малко жени да работят в архитектурата – независимо от факта, че все още имат трудности да се утвърдят в тази мъжка област.
Нямам намерение да изглеждам страшно. Въпреки това, изглежда, дразня особено британците, те се страхуват тайно от силните жени.
Може би понякога трябва да си труден, иначе излизат само посредствени неща. Не обичам компромиси, така че често има търкания.
Не пипам компютри, никога не съм харесвал тези неща, особено мразя мишката. В тихи моменти все още работя със скицника си.
Ако на нас архитектите ни беше позволено винаги да правим това, за което мечтаем, светът щеше да бъде по-добро място.
Снимки: Zaha Hadid Architects