Къде стоим? Избори и действия, тук и сега
Какъв е градът и обществото, в което живеем и как се променят те през времето? Три разговора за настоящето, миналото и бъдещето продължават художествения проект на Красимир Терзиев
Между миналото, което е напът да се случи, и бъдещето, което е било.
Между глобалните процеси и местните действия, градът остава мястото на нашето ежедневие, грижи, тревожност и удовлетворение, лични планове и начин на живот. Градът е средата, в която се оглежда обществото такова, каквото е, заедно със своите заблуди, избори и действия. Това ще са темите на три предстоящи публични дискусии за настоящето, миналото и бъдещето, който се осъществяват в рамките на проекта “Между миналото което е напът да се случи и бъдещето което е било” на художника Красимир Терзиев.
Първото събитие за НАСТОЯЩЕТО ще се проведе на 23 февруари (неделя) от 15:00 часа в Ларгото на София, пл. “Независимост”. Къде стоим? Избори и действия, тук и сега е първата част от трите поредни срещи посветени на времето, които ще включат гражданите на София в диалога за състоянието на съвременното общество, наследството и перспективите за бъдещето.
Събитията са създадени в партньорство между художника Красимир Терзиев и куратора Владия Михайлова, и са част от един по-голям проект, който стартира с известната художествена инсталация от неонови букви. От април 2024 г. инсталацията се намира в Градската градина, на мястото където някога се издигаше мавзолея на Георги Димитров.
Модератори на събитието тази неделя ще бъдат журналистката Виктория Симеонова и експерта по дигитализация и стратегическо планиране Жоро Пенчев. Техни събеседници ще бъдат:
– Божидар Емануилов, зам.-кмет на Район “Оборище” и дългогодишен граждански активист в областта на гражданското участие, зелените площи, културата и образованието;
– Виктория Драганова, куратор, създателка на пространството за съвременно изкуство Swimming Pool, на платформата “Девет слона” и “Журнал за социална визия”;
– Йордан Жечев – творчески директор в рекламна агенция guts&brainsDDB, активен гражданин и предприемач;
– Мила Минева – социолог, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Разговорът за това къде стоим е фокусиран върху настоящето, нашите възможности да избираме действията си и да носим отговорност за тях. Той е въпрос за обществото, в което живеем тук и сега; за града между центъра и кварталите, за ролята на институциите и на общностите в нашия живот, за промяната на ценностите и нагласите, за тревогите, стреса и радостта, с които живеем.
“Всички тези различни, но и свързани помежду си теми са белези. В тях виждаме отражението на процеси, които влияят на общото благо и частните интереси, индивидуалното, егоистично усвояване на ресурси и състоянието на общността, ежедневния стрес, възпитанието на новите поколения, представите за качество на живот, (не)възможните обединения, плановете и визиите за бъдещето”, посочва куратора на проекта Владия Михайлова.
Предстоят разговорите за МИНАЛОТО, с модератори Леа Вайсова и Радослав Чичев и за БЪДЕЩЕТО с модератори Стефан Прохоров и Надежда Московска. Проектът се изпълнява от Сдружение БулевАрт, като част от Календара на културните събития на Столична община. Партньор за провеждането на разговорите е Регионален исторически музей – София. Художествената инсталация на Красимир Терзиев е част от Програма “Навън” на Столична община, с подкрепата на галерия “Структура” и продукция Неон.БГ.
***
Владия Михайлова, куратор:
Фразата “Между миналото което е напът да се случи и бъдещето което е било” е изписана на един дъх без препинателни знаци. Тя е разсъждение за времето, паметта и очакванията. Формата на незавършен кръг е търсена е автора, както и препратката към един от най-древните и широкоразпространени символи за кръговрата на времето – змия, захапала опашката си (уроборос).
Тук идеята за вечния кръговрат има социални и културни измерения. Инсталацията е поставена върху площадката на бившия Мавзолей, която отдолу “крие” старите съоръжения за поддържане на тялото на Георги Димитров. Тя говори за видимото и скритото, за дълбочината на миналотo “бременно” с несбъдналата се утопия за светло бъдеще.
Носим ли още миналото в себе си? Определя ли то нашето настояще? Пренасяме ли овехтели нагласи в бъдещето? Къде сме днес като хора и общество? Това са само част от въпросите, които всеки минувач, гост или гражданин на София може да си зададе, сядайки върху буквите на този хоризонтален и човешки паметник в публичното пространство.
В работата на Красимир Терзиев МИНАЛОТО и БЪДЕЩЕТО са полюси, които се събират и тяхната странна взаимозависимост сякаш изкривява магнитното поле. Усещането за парадокс свидетелства за нещо нередно и гнило. Затова разговорът започва със създаването на граница и дистанция между двете, с мисълта за НАСТОЯЩЕТО.
Единствено в настоящето, тук и сега активно можем да “конструираме” минало и да “въобразим” бъдеще, защото тук, мястото, където сме сега е полето на възможността за съзнателно действие и промяна.
