Дървото като нова версия на модерността в изложбата „Matière en Résonance“
Снимка: Jan Bitter
Наскоро откритата изложба „Matière en résonance“ („Резонираща материя“) представя богата гама от макети и подбрани фотографии, които илюстрират дългогодишните проучвания на архитектурното бюро Sauerbruch Hutton в областта на дървения материал. Експозицията изхожда от тезата, че докато бетонът доминираше през ХХ век, началото на ХХI век бележи световно възраждане на дървото като един от най-древните строителни материали. Тук дървото се разглежда като носител на „различна версия на модерността“ и обект на нов интерес, който възражда дълбоко вкоренени в колективното съзнание образи. В продължение на повече от две десетилетия берлинското студио изследва възможностите на дървеното строителство – от фасадни елементи до носещи конструкции и модулни системи. Изложбата отразява резултатите от това задълбочено търсене, подчертавайки както техническите иновации, така и естетическите качества на материала в различен европейски контекст.
Снимка: Helmuth Scham BFF
Експозицията включва тринадесет проекта, реализирани в периода от 2005 г. до предстоящото завършване на нови обекти през 2026 г. Те илюстрират еволюцията в работата на студиото с дървото като основен градивен елемент. Ранни проекти, като Федералната агенция по околната среда в Десау (2005), използват сглобяеми фасади с дървена конструкция, които хармонират с природата. В контраст с тях, църквата „Имануел“ и енорийският център в Кьолн (2013) се отличават с диагонална дървена облицовка и открити структурни панели, създаващи внушително сакрално пространство. Мащабни дървени обвивки дефинират облика на „Хагер Форум“ в Обернай (2015) и Универсалния дизайнерски квартал в Хамбург (2017) – като последният към момента е най-голямата в света модулна жилищна сграда от дърво, съставена от сглобяеми микроапартаменти от масивна дървесина. В Берлин разширението на Metropolitan School (2020) и офисите от масивна дървесина на Luisenblock (2021) демонстрират възможностите за бързо строителство и хибридни стратегии за комбиниране на дърво и бетон, осигуряващи интериорен комфорт и видима осезаемост на материалите.
Снимка: Helmuth Scham BFF
Най-новите проекти разширяват приложението на материала чрез хибридни фасади и сложни дървени конструкции. Примери за това са централата на „Лекари без граници“ в Женева (2022) и жилищният комплекс „Франклин Вилидж“ в Манхайм (2023), където дървената скелетна конструкция позволява гъвкаво планиране на апартаментите. Експерименталният характер на дървесината е застъпен в AI Pavilion в Хайлброн (2024) – изцяло сглобяема конструкция от кръстосано ламинирана дървесина (CLT), проектирана за лесен демонтаж и повторна употреба. Иновативен е и подходът в изложбената зала Panorama в Констанц (2026), където чрез специална дървена конструкция върху бетонна основа се постига вътрешно пространство с диаметър 30 метра без колони.
Снимка: Jan Bitter
Текущите обекти развиват тази програма още по-смело: офисната сграда за федералните служби в Берлин (2026) съчетава дървени модули за постигане на гъвкави работни пространства; Федералният университет в Росток (2026) въвежда нисковъглеродна хибридна система в безпрецедентен мащаб; а кампусът Wood-Clay в Берлин (2026) залага на местна борова дървесина, интегрирана с глинени елементи за оптимизиране на микроклимата и изразителността на интериора.
Снимка: Jan Bitter
Снимка: Jan Bitter
