Архитекти преоткриват древната душа на Саудитска Арабия
Снимка: Laurian Ghinitoiu
Докато градовете в Саудитска Арабия се разрастват благодарение на все по-амбициозни културни проекти, архитектурното бюро Syn Architects посвещава голяма част от дейността си на проучването на онова, което е съществувало преди тази трансформация. Участието на бюрото във Венецианското архитектурно биенале през 2025 г. е резултат от години, прекарани в документиране на архитектурата на Наджд, изчезващата градска среда, местните материали и наследените форми на знание. За Syn културното наследство придобива стойност тогава, когато може да бъде документирано, изпробвано и върнато в употреба.
Снимка: Laurian Ghinitoiu
Този подход може да бъде проследен още от Културния център „Шамалат“ — проект с площ от 615 кв. м в покрайнините на Дирия. Първоначално старата кирпичена къща е придобита и превърната в културен център от саудитската художничка Маха Малух, като проектът е реализиран на два етапа: реставрация и разширение. Части от кирпичената конструкция са запазени, а нов обем е вграден в рамките на бившия двор и е организиран около останките от оригиналната ограда. Камъкът от Рияд създава търсено съвременен фон за текстурираните глинени стени. Важното в „Шамалат“ е това, което двете фази позволяват на сградата да съвмести: възстановената структура и новото разширение приютяват галерии, ателие, фотолаборатория и работилници. Това позволява на сградата да остане функционална, вместо да се превърне в статичен исторически обект.
Снимка: Laurian Ghinitoiu
Въпросът как съществуващата архитектура да се запази в експлоатация постепенно излиза извън рамките на отделните сгради. През 2020 г. Syn съучредява SaudiArchitecture.org — нестопанска инициатива за документиране и изследване на модернистични и постмодернистични сгради в цялата страна, особено на застрашените от събаряне или считаните за архитектурно значими. Архивът ѝ обхваща и архитектура, различна от кирпичената, която най-често се свързва със Саудитска Арабия. Съвременните сгради също стават част от пейзаж, който си заслужава да бъде запечатан, преди да изчезне.
Същият импулс придобива по-ясно изразена изследователска насоченост чрез колектива Um Slaim, основан през 2021 г. от партньорките в Syn — Сара Алиса и Ноджуд Алсудаири. Колективът проучва еволюцията и изместването на традиционната надждска архитектура в централната част на Рияд, съчетавайки наблюдението и документирането с практиката по проектиране на нови сгради.
Снимка: Laurian Ghinitoiu
Тази комбинация от дизайн и изследвания е от ключово значение и за признанието на Syn от платформата ArchDaily като „Най-добра нова архитектурна практика“ за 2024 г. Изборът подчертава ангажираността на студиото с местното наследство на Саудитска Арабия и със съвременните пространствени практики, позиционирайки го като осмислена алтернатива на футуристичните образи, все по-често свързвани с архитектурното развитие на Кралството. Признанието акцентира върху специфичен начин на работа: внимателно изучаване на съществуващата среда и интегриране на тези изследвания при оформянето на новите проекти.
Този метод излиза извън рамките на съхранението и навлиза в сферата на експеримента. На Биеналето на ислямското изкуство в Джеда през 2023 г. инсталацията на Syn Anywhere Can Be a Place of Worship („Всяко място може да бъде дом за молитва“) използва палмови тръстики, пясък и други природни елементи, за да създаде временна архитектурна намеса. Творбата черпи вдъхновение от временните молитвени пространства, изграждани в миналото по поклонническите маршрути, където ритуалът и събирането са имали същото значение, както и самата физическа структура.
Снимка: Binyan
Година по-късно тази практика преминава от културната към геоложката памет с проекта When the Earth Began to Look at Itself („Когато земята започна да се вглежда в себе си“) в рамките на Desert X AlUla. Вместо да постави автономен обект в пейзажа, Syn изкопава дълга и тясна пътека в пустинята, използвайки извадената пръст за изграждането на подпорни стени от набита пръст (трамбована земя) и амфитеатрално пространство за събиране. Проектът започва с въпроса как архитектурата би могла да установи физическа връзка с геоложката структура на АлУла.
И на двете места съществуващият контекст определя откъде започва архитектурата. В „Шамалат“ това е глинената постройка, а в АлУла — самата земя. Архитектите разкриват проекта чрез намерени форми, материални жестове, време, памет и начин на ползване. По този начин смисълът на архитектурната намеса се променя в зависимост от мястото и от хората, които го обитават.
През 2025 г. тези въпроси се превръщат в национална и международна платформа. Проектът Um Slaim School: An Architecture of Connection („Училище Ум Слаим: Архитектура на свързаността“) — приносът на Syn към павилиона на Саудитска Арабия на Архитектурното биенале във Венеция — е разработен пряко въз основа на изследванията на колектива върху архитектурата на Наджд. Павилионът приема формата на „жив архив“, като същевременно предлага прототип за алтернативна педагогическа инициатива в Рияд. Той съчетава архитектурните изследвания с местното знание и новите форми на обучение.
Изследването се превръща в част от онова, което студиото създава чрез архитектурата: документация, обществено образование и форми на знание, които могат да се разпространяват извън рамките на отделен проект. Павилионът обединява пространствената практика и публичното обучение, лансирайки идеята, че архитектурното знание може да възникне чрез колективно проучване, а не само през професионалните институции. Проектът във Венеция доразвива работата, вече започната от колектива Um Slaim.
В момента студиото работи и по проекти с коренно различен мащаб. Syn сътрудничи на Snøhetta при изграждането на Кралската опера в Дирия — културен комплекс с площ от 46 000 кв. м, чието откриване е планирано за 2028 г. Проектът е вдъхновен от околния пустинен пейзаж, строителните традиции на Наджд и историческия контекст на Дирия, а от Snøhetta определят ролята на Syn като ключова за по-доброто разбиране на местния контекст.
Снимка: Laurian Ghinitoiu
В „Шамалат“ въпросът беше как една съществуваща сграда да остане функционална. SaudiArchitecture.org и колективът Um Slaim разшириха това проучване в посока на документирането и изследването. Впоследствие временните инсталации тестваха какво могат да постигнат ритуалът, материалът и ландшафтът като архитектурни дадености. Във Венеция изследването се превърна в публична платформа, а днес, чрез Кралската опера в Дирия, Syn работи по културен проект от сградостроителен мащаб.
Спектърът от ситуации, в които този метод се прилага, непрекъснато се разширява. Днес тази практика обхваща реставрация, изследвания, архивиране, инсталации, образование и широкомащабно сътрудничество, разглеждайки ги как взаимосвързани елементи на една и съща концепция.
Този начин на работа придобива особена актуалност в контекста на бързите промени в Саудитска Арабия. Архитектурата невинаги трябва да започва с създаването на нещо ново. Понякога тя започва с това да се обърне достатъчно внимание на вече съществуващото и да се зададе въпросът в какво още може да се превърне то.
