Забележителната архитектура на комунистическа Албания и нейното възраждане
В Албания по времето на Енвер Ходжа архитектурата е била инструмент на пропагандата, като например известната Пирамида, но също така и на параноята, с толкова много бункери, разпръснати из цялата страна: много проекти днес интерпретират едно уникално наследство.
Енвер Ходжа е лидерът на Албания, който под егидата на комунистическия режим, между 1944 и 1985 г., определя изграждането на една нация между модернизацията и изолацията. След освобождението от фашизма последвалият режим изгражда серия от емблематични архитектури, които създават въображението и пропагандата на цяла една нация. По този начин Тирана, албанската столица, се превръща и в опорна точка на архитектурна трансформация, ключова за показването на една нова държава, оборудвана с обществени инфраструктури и представителни сгради. Поради това части от историческата тъкан са заменени от монументални проекти, както в случая с Двореца на културата, който заема мястото на древния османски пазар и свързаната с него джамия, а нови колективни пространства придават на столицата нов облик.
Днес същите сгради и паметници са замрели или са отворени за непредсказуемо бъдеще. Примери за това са Пирамидата в Тирана, за която холандското студио MVRDV представи радикален проект през 2018 г., или по-несигурната съдба на хилядите бункери, построени за справяне с хипотетично чуждо нашествие.
Падането на комунистическия режим всъщност отстъпва място, особено през последните години, на икономически и трансформационни стимули, характерни за Европа и Америка, които често предизвикват парадокси и несъответствия, както се разказва в наскоро представения на кинофестивала в Торино документален филм “Anulloje Ligjin” на Фабрицио Беломо, на английски език Cancel the law.
Документалният филм разкрива непрекъснатата връзка между настояще и минало, която витае във формите и спомените на художниците, в един разрез на действителността, в който се наблюдава силен творчески порив, преминаващ от комунистическото и изолационистко минало към капиталистическото и глобализирано настояще. В страна, която се трансформира, често разрушава или силно променя образа на своето минало – както се случи с Arena Kombëtare, в която новата намеса почти изцяло замени историческата сграда – тази колекция събира визионерските и емблематични архитектури от годините на Ходжа.
Затова в колекцията са включени проекти от културни сгради като Националната художествена галерия и Двореца на културата до малката архитектура на железопътни гари и бункери – и в двата случая огледала на режима чрез формите на сградите. Освен това архитектурата по време на режима на Ходжа оказва влияние върху изграждането на пространства за общността и търсенето на визионерски език, както се вижда от Двореца на конгресите в Тирана или същия тържествен мавзолей, построен за лидера.
Комунистическите паметници и архитектура остават съзвездия на едно минало, което все още трябва да бъде открито и опознато.
Снимки: Ossip van Duivenbode и Thomas/AbobeStock
