В дивия юг на Чили – къща обединява противоположностите
В южната част на Чили архитектът Иван Браво съчетава множество противоположности в проекта на къщата Аладино. Архитектурата е особено впечатляваща.
През XIX век немски имигранти подпомагат заселването на южния район на Лос Лагос. Те донасят със себе си своето ноу-хау в областта на дървените конструкции и така полагат основите на традицията на дървеното строителство, която оттогава определя архитектурата на Чили. Причината за успеха е не само наличието на суровина в страната, но и приспособимостта на материала към съответната функция, географски и климатичен пояс.
Сред богатия на гори и дива природа юг се намира град Пуерто Варас, където Иван Браво построява къщата Аладино през 2021 г. Подобно на страната, сградата иска да обедини противоположностите. Това означава съпоставяне на съвременна и традиционна архитектура, съжителство на недокосната природа и човешката намеса. Аладино съчетава жилищна сграда със стопанска постройка; 100 кв. м площ са разпределени за общо и частно ползване в равни части. От една страна, тя служи като приемна и складова сграда за Националния парк “Пуду”, а от друга – като жилище за Аладино, пазача на парка.
Сградата се намира на поляна, заобиколена от дървета. Със строгата си триъгълна кубатура на “Тоблерон” и тридесет метра дължина, тя не изглежда масивна и дори обемиста. По-скоро спокойната, монохромна фасада без почти никакви отвори напомня на някоя от традиционните плевни от лиственица в околността. Тъмно боядисаните панели на покрива също напомнят за тези селски сгради.
Естественият цвят на покрива визуално свързва сградата със заобикалящата я среда. Въпреки това тя се издига над земята с помощта на два реда стълбове с височина почти един метър. По този начин новата сграда отговаря на предизвикателствата, които поставя природата. По време на проливните дъждове в южната част на Чили, която е богата на валежи, потоците дъждовна вода могат да текат безпрепятствено под къщата. След това те се събират в малко езеро пред къщата на Аладино.
Фактът, че сградата е издигната нависоко не само намалява нейния отпечатък и оставя място за природата. Това е и израз на почит към чилийската култура – конструкцията от триъгълни рамки, подсилени с напречни греди, е вдъхновена от регионалния метод за сушене на дървесина. Техниките на свързване и сглобяване също следват традиционния метод на строителство. По този начин се избягват деформационните процеси, причинени от влагата.
Снимки: Marcos Zegers