Под дърветата: зимна хижа като място за заземяване
Нека си представим зимен пейзаж. Сняг, докъдето стигне окото. Тихо е, чува се само хрущенето на всяка стъпка. Дърветата се кланят под бялото си бреме, замръзнали в леден миг. И изведнъж измежду дърветата изниква фигура – тъмни форми, които принадлежат на това място като гората, скалите и планините. Или може би не. Ръбовете са твърде прави, формата – твърде правилна. Триъгълник, втори, още един отзад, отвор като пещера между тях. Може би е хълм, а не чуждо тяло и все пак нещо със специфична симетрия.
Подобна среща е почти митично преживяване, казва Хокон Матре Осарьод, почти като среща с трол или нещо друго от норвежката митология. Всъщност стоим пред къща, не голяма, по-скоро хижа, дума, която звучи неподходящо за това, което архитектът от Осло е построил тук, в средата на норвежката гора недалеч от Лилехамер. Размерът няма значение тук. Всеки, който вярва, че луксът може да бъде измерен в квадратни метри, така или иначе греши. Това, което е важно, казва Осарьод, е пространственото преживяване, което може да се случи и на 55 квадратни метра.
Дизайнът балансира между традиционната хижа (hytte) и съвременен подход, между примитивното преживяване и лукса всичко да бъде обмислено в детайл и добре свършено. Всичко е опростено, но изтънчено, дори по отношение на енергоснабдяването. Тъй като сградата разчита само на себе си, енергийният й бюджет е ограничен до мощността на слънчевите панели и една батерия, а обитателите дори трябва да черпят вода с кофа от близкия кладенец. След това се пълни резервоар, който захранва кухнята и банята. За отопление се използват дърва, които преди това, разбира се, трябва сами да нацепите. Тук не е нужно да се отказвате от нищо, получавате всичко, но просто трябва да направите нещо за това. Ето как ставате по-осъзнат за ресурсите, които използвате, казва Осарьод. Освен това животът тук е като „ритуал, който има свое качество“. Място на заземяване и връщане към същественото.
Архитектът запазва семпла външната форма, изградена само от един материал – почернената сърцевина на горския бор, както е обичайно за традиционните зимни хижи в Норвегия. „Планирахме къщата предимно отвътре, това е зимна хижа, при лятна къща бих подходил по обратния начин.“ Вътре в черната семпла черупка е пропитият от светлина интериор, изработен от светло дърво от топола.
Като цяло отпускането е част от концепцията според архитекта: „Харесва ми идеята къщата да се променя със сезоните. Веднага щом снегът я покрие, границите между природата и архитектурата се размиват и обектът става част от пейзажа. Това беше истинското предизвикателство – къща, която се превръща в елемент от заобикалящата я среда, без да бъде погълната напълно. Архитектурата трябва да е наясно със своя контекст, но също така трябва да й бъде позволено да отстоява своето място в нея.”
- 5 хотела в пустините на Латинска Америка - 26.03.2025
- Foster + Partners проектира най-големия стадион в Обединеното кралство - 25.03.2025
- Вила Таухай на Понс Веридиано – домът на художника - 25.03.2025
