Плаващото село Ганви – модел за социално-екологичен урбанизъм
В южната част на Република Бенин, близо до пристанищния град Котону, се намира Ганви – най-голямото плаващо селище в Африка. То е разположено в средата на езерото Нокуе и се характеризира с цветни дървени къщички на колове, разположени около изкуствени острови, датиращи от XVII в. Тази уникална архитектура е резултат от историята на племето Тофину, което я построява като убежище от търговията с роби. С течение на времето тя е била поддържана от техните общински социално-екологични аквакултурни системи и сега се е превърнала в световна туристическа атракция за страната. Селото е признато за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 1996 г., привличайки до 10 000 посетители годишно. Въпреки това, този поток от туристи е повлиял на местните жители и техните социално-екологични практики.
Поддържането на аквакултури става все по-голямо предизвикателство, тъй като селото се бори да запази икономическата си основа. Освен това традиционните строителни практики са отстъпили място на съвременните и селото е изправено пред постоянни екологични предизвикателства. Въпреки това уникалният начин на живот на местните жители около водата все още предлага много уроци за проектирането на бъдещи плаващи градове.
Според историята на племето, решението да построят селището на езерото не е било, само за да действа като физическа бариера, но се е кореняло и в религиозните вярвания. Тези вярвания забраняват на враждебното племе Фон да напада хора във водата поради свещения ѝ характер и изграждат религиозна основа за отношението на племето Тофину към езерото. Те създават градска система, която е чувствителна към водната екосистема, строят структури с помощта на ефимерни материали, използват аквакултури като средство за градско планиране и наричат селото Ганви, което означава “ние оцеляхме”.
Плаващото село е дом на около 45 000 души, които живеят в над 3000 различни видове сгради на колове, включително къщи, банки, ресторанти, пазари, хотели, училища и религиозни домове. Жилищните къщи използват предимно традиционни методи на дървени колове, докато обществените сгради като училища и религиозни помещения са построени със съвременни методи върху бетонни колове и пясъчни блокове. Коловете на традиционните къщи са изработени от червено абаносово дърво, което е устойчиво на атмосферни влияния, а стените са направени от бамбук и палмови листа. Покривите са покрити със слама, а напоследък са заменени с вълнообразни ламарини. Тези постройки се строят и поддържат за период от 15-20 години, което ги прави ефимерни по своята същност. Местните жители избират материали, които с течение на времето се разграждат във водната екосистема и не оказват отрицателно въздействие върху нея.
Освен това конструкциите на колове са проектирани така, че да допълват градоустройствения план, състоящ се от малки изкуствени острови като градски дворове, свързващи две или повече къщи, както и големи водни улици, които позволяват лесно придвижване с канута из всички части на селото. Тъй като езерото Нокуе е дълбоко само 1-2 метра, жителите на общината пренасят почва от континента, за да изградят тези острови. Първоначално те са били предназначени за обучение на малки деца да ходят и като места за опитомяване на животни, но впоследствие са се превърнали в социални пространства, които свързват семействата, и в градски елементи, които придават на плаващото село уникален характер.
Това плаващо селище процъфтява повече от четири века, което му носи романтичното име Венеция на Африка. Въпреки това жителите му сега са изправени пред много предизвикателства, най-вече пред липсата на подходящи системи за канализация и управление на отпадъците. Традиционните канализационни системи отвеждат отпадъците директно в езерото, което е станало неефективно и замърсява водните организми поради нарастващото население на селото. Освен това бедността се увеличава, тъй като местната икономика, свързана с риболова, се конкурира с раздутата икономика, генерирана от приходите от туризъм. Тези предизвикателства водят до това, че плаващото село постепенно става неспособно да поддържа начина на живот на местните жители.
Историята на Ганви е история, в която архитектурата е продукт на култура, която се съобразява със заобикалящата я среда, по-специално с езерото Нокуе. Жителите на селото изпитват дълбоко уважение и грижа към езерото, което оказва влияние върху дизайна на тяхната архитектура и градски системи. Градската среда на плаващото село е поддържана с помощта на иновативни системи, които се коренят в заниманията на местните жители. Това насърчи пряката връзка между хората, тяхната работа, начина им на живот и устойчивостта на селото. Плаващото село на Ганви служи като модел не само за проектиране на потенциални плаващи градове, но и за подход към устойчивостта в архитектурата.
Снимки: Emily-Jane Proudfoot
- Обновяването на стара сграда в средиземноморски стил - 15.04.2026
- Стилно кокетно жилище, което ще обикнете - 14.04.2026
- Бетон и светлина: Модерният брутализъм в новия параклис в Сейнт Луис - 14.04.2026
