Наследството на Рикардо Далиси, теоретикът на „бедната“ архитектура
Наскоро на 90-годишна възраст почина Рикардо Далиси – създателят на революционна практика, която се опитва да преобърне политическите, социалните и културните схеми в най-проблемните райони на своя град Неапол. Рикардо Далиси представя една “бедна” архитектура, която е нещо средно между радикалното мислене и “архитектурата на участието” на Джанкарло Де Карло. Архитектът следва и предлага нови начини на преподаване, които имат за цел да реорганизират публичното и общественото пространство чрез изграждане на структури, модели, предмети и мебели.
С помощта на “бедна технология и колективно участие” Далиси се опитва да преодолее урбанистичните неуспехи на ХХ век чрез говорене, слушане и социална практика. Убеден, че архитектурата може да се превърне в мощен социален инструмент, той прилага на практика идеята си за архитектура на участието, като между октомври 1971 г. и януари 1974 г. провежда поредица от семинари с децата от Рионе Траяно – квартал на Неапол, построен след войната, който е изпаднал в упадък и се намира в ръцете на организираната престъпност, преди всичко по отношение на градското планиране.
Безнадзорните деца от нисшата класа работят рамо до рамо със студентите от курса на Далиси в Университета в Неапол “Федерико II”. Те проектират първо детска градина за квартала – която никога не е била построена – и по-късно обекти, структури и архитектурни артефакти. Децата и студентите изработват най-различни предмети от материали с малка стойност (парчета дърво, канап, хартия, решетки), необременени от буржоазната “култура”, а по-скоро чрез свободни асоциации, използвайки творчеството си и разгръщайки дизайнерския потенциал на въображението си. Резултатите са неочаквани продукти – събрали в себе си енергията на индивидуалното и колективно творчество.
Въображението се превръща в антиакадемично средство за преподаване на архитектура извън четирите стени на училището. Културата се създава в мазетата на квартала (rione), където Далиси събира групи за работа. Докато в изкуството започва да се говори за “бедност” още в края на 60-те години на ХХ век, Далиси ражда и теоретизира “бедната технология” – процес, който стимулира колективното участие и спонтанната креативност, съчетавайки образователната практика с познаването на градското измерение в неговите социални и политически конотации. В основата на дисциплината отново е ръчният труд и физическото участие в производството. “Бедната технология” се състои не само в използването на рециклирани материали, но и в прилагането на редица техники от миналото. Целта не е носталгично възраждане на занаятчийството, а по-скоро реалистично осъзнаване, което да възстанови баланса между архитектурата и живота.
Този експеримент поражда своеобразния стил на Далиси, наречен от Алесандро Мендини “далсизъм”, който се състои във възобновяване на примитивното действие на работата с ръце, далеч от литературната изтънченост и лабораторните учения на великите професори.
И днес наследството на Далиси учи новите поколения как да премахнат всички форми на класово отношение чрез творческа сила. Архитектът открива в неподправеността на субкултурата на нисшата класа източник на обучение за младите студенти, свикнали с традиционната визия за дизайна.
Снимки: Fabrizio Vatieri
