Мемориалът на Хирошима, който никога не беше построен
Седемдесет години след раждането на първоначалната концепция, мемориалът наречен Memorial to the Atomic Dead от Исаму Ногучи остава нереализиран. Проектът ни помага да разберем сътрудничеството на американския художник и дизайнер с Кензо Танге и трудната му връзка с неговите японски корени.
Роден в Лос Анджелис през 1904 г. в семейството на Леони Гилмор, журналистка от Бруклин от ирландски произход и японския поет Йонеджиро Ногучи, Исаму израства в Япония, преди да се върне в Съединените щати на 13-годишна възраст, за да учи в колеж.
През следващите десетилетия Ногучи ще се наложи като едно от най-известните и почитани имена в американския и глобален дизайн. След стаж в парижкото студио на Константин Бранкузи, Ногучи пътува на длъж и на шир, срещайки се с Фрида Кало и Диего Ривера в Мексико, където работи върху фриз, в чест на революционната история на страната; работейки за хора като Марта Греъм, сътрудничейки си с художници от калибъра на Джон Кейдж, проектирайки мебели за Херман Милър и правейки експерименти с бакелит.
При Ногучи можем да проследим същите противоречия, които бележат следвоенна Япония – страна, поставена на колене от Съединените щати, но също така толкова силно очарована от американския начин на живот, че охотно започва да го поглъща. Разочарованието на Ногучи от празнота, оставена от опустошението в Хирошима, съжителства с чувството за вина, което засяга съзнанието му като американски гражданин.
Ногучи се завръща в Япония по покана на Танге, за да посети мястото на експлозията на водородната бомба, където архитектът работи върху Мемориалния парк на мира. Сред изгорелите сгради, съборените гробове и „отразените върху гранита сенките на хората, които някога са седели там“, Ногучи най-накрая успява да намери Япония, такава каквато е била. Същността на древното изкуство, която той е търсил по целия свят – от китайската живописна традиция до италианския мрамор. Сега той може да превърне това в произведения на изкуството със съвременни, ако не дори и с бъдещи значения.
Вдъхновен, Ногучи започва да работи върху опус, поръчан от Танге и Хамай – кенотаф, който трябва да бъде издигнат в центъра на Мемориалния парк на мира в Хирошима, точно на място на взривилата се бомба – гротескно наречена Малкото момче (Little Boy).
Ногучи проектира монументална, но хармонична четириметрова арка от черен гранит, чиято форма е вдъхновена от традиционните японски погребални скулптури и от извитата обвивка на бомбата. Арката трябва да продължи под земята, където е била проектирана крипта, в която да бъде поставен съд с имената на жертвите. Мемориалът на Ногучи е замислен с обща височина от 14 метра.
Една седмица след началото на работата обаче, проектът е отхвърлен. Политическата чувствителност надделява над художествената. Не е било подходящо да позволиш на американски гражданин само малко повече от шест години след бомбардировките да проектира мемориал, скърбящ за жертвите на Хирошима.
Танге поема проекта, преработвайки кенотафа така, че да напомня за ханива, тип традиционна праисторическа японска къща.
Тридесет години по-късно Ногучи се връща към концепцията си за кенотафа, както и към други произведения, които изследват темата за водородната бомба. Идеята е проектът да бъде повторно предложен с новото име Memorial to the Atomic Dead, този път обаче в Съединените щати. По-точно в столицата Вашингтон. Така той придава на мемориала нови политически значения и провокативен дух. За пореден път обаче скулптурата не се превръща в реалност, а остава модел, сглобен от множество блокове черен бразилски гранит.
Този отказ идва като поредното разочарование за политическото съзнание на Ногучи и за трудните му отношения с американското правителство. По време на Втората световна война, когато след събитията в Пърл Харбър в Съединените щати са създадени затворнически лагери за японци, Ногучи – въпреки че е гражданин на Ню Йорк – доброволно престоява шест месеца в такъв лагер. Там той работи за подобряване живота на затворниците чрез семинари и създаване на зоологически градини, парк и зони за отдих в рамките на лагера. Излишно е да се споменава, че проектът е бил отхвърлен, което кара Ногучи да се завърне разочарован у дома.
Седемдесет години след първоначалния проект парапетите за два моста, построени през 1951 г. и свързващи Мемориалния парк на мира с останалата част от града, са единственото осезаемо доказателство за работата на Ногучи.
Днес неговият модел за Memorial to the Atomic Dead, заедно с великолепно подбрана селекция от негови произведения по темата, снимки и писма могат да се видят в музея Ногучи в Куинс, Ню Йорк.
Снимки – Nicholas Knight.
- Обновяването на стара сграда в средиземноморски стил - 15.04.2026
- Стилно кокетно жилище, което ще обикнете - 14.04.2026
- Бетон и светлина: Модерният брутализъм в новия параклис в Сейнт Луис - 14.04.2026
