Какво е вернакуларна или народна архитектура?
Вернакуларната архитектура може да се определи като вид локално или регионално строителство, при което се използват традиционни материали и ресурси от района, където се намира сградата. Следователно тази архитектура е тясно свързана със своя контекст и е наясно със специфичните географски особености и културни аспекти на заобикалящата я среда, като е и силно повлияна от тях. Поради тази причина тя е уникална за различните места по света, превръщайки се дори в средство за потвърждаване на идентичност.
Като се имат предвид уникалните характеристики, определението за вернакуларна или народна архитектура може да стане малко неясно. Воден от тази дилема, Пол Оливър пише за необходимостта от по-прецизно определение на термина в книгата си „Изграден, за да отговори на нуждите: културни проблеми в архитектурата на народната архитектура“ (2006), която е част от проект, озаглавен „Енциклопедия на народната архитектура по света“. Неговите изследвания доведоха до дефиницията на народната архитектура като такава, която обхваща жилищата на хората и други конструкции, свързани със съответната им среда и ресурси, обикновено изградени от собствениците или общността, използвайки традиционни техники. Тя е създадена, за да отговори на специфични нужди и да вземе под внимание ценностите, икономиката и начина на живот на конкретната култура.
Следвайки тази дефиниция, Rubenilson Brazão Teixeira (2017) отделя два основни атрибута, свързани с народната архитектура: традиция и контекстуализация. Той заявява, че всяка народна архитектура е традиционна в смисъл, че произхожда от определени етнически групи, формирала се е в дълъг период от време и винаги се основава на познати форми, установени от предишни поколения. Освен това народната архитектура зачита местните условия, показва голяма чувствителност към географския контекст, включително климата, растителността и топографията.
Народната архитектура е разглеждана и преразглеждана в много съвременни архитектурни практики и играе важна роля в днешното общество, тъй като тези сгради имат страхотни биоклиматични характеристики и се оказват реални примери за архитектурна устойчивост. Поради тази причина древните архитектурни подходи се изследват и възпроизвеждат в проекти, които имат за цел да увеличат енергийната ефективност с пасивно шумоизолиране и термичен контрол, като същевременно намалят емисиите на въглероден вдуокис в околната среда.
Народната архитектура хвърля светлина върху друг основен проблем днес. Тя представлява културната идентичност на дадена етническа група и се превръща в инструмент за укрепване на връзката между населението и географското му местообитание. Чрез нея се насърчава чувството за принадлежност към пространството, в което хората живеят.
- ARRCC представя Glen Villa в Южна Африка - 29.11.2023
- Символ на надеждата възкръсва от пепелта в Мариупол, Украйна - 28.11.2023
- Иновация и устойчивост с модулна къща, построена само за 40 дни - 28.11.2023
