Какво е тактически урбанизъм?
Днес една от най-популярните инициативи по отношение на публичното пространство, проектирането с широко участие и активизма в града е така нареченият граждански урбанизъм или тактически урбанизъм. Подходът предлага чрез ограничени и евтини интервенции да се задействат дългосрочни промени в публичното пространство, т.е. краткосрочни действия, дългосрочни промени.
Използваната стратегия е да се създадат временни сценарии, които правят видим конкретен проблем, да се формират конкретни интервенции за решаването му, да се приобщи общността, за да му придаде значимост, да се насърчи устойчивостта му във времето, като по този начин се повдигне дискусия за ползите от проектите за качеството на живот в техния контекст. Въз основа на този начин на работа са разработени ръководства, които предоставят инструкции за проектирането, използването на материали и изпълнението, за да се проведе и задейства целият процес – от концепцията до строителството.
Първото ръководство за тактически урбанизъм се появява през 2012 г. в Съединените щати. Негови автори са проектантът Майк Лидън и архитектът Тони Гарсия. Впоследствие са добавени нови публикации, свързани с проекти в Австралия, Нова Зеландия, Италия и Латинска Америка. Само за 5 години са издадени 10 публикации на английски и испански език, които събират примери за градски интервенции по целия свят.
Що се отнася до изпълнението, това е предложение, което чрез привличащи вниманието временни намеси се стреми да предизвика промени в градския живот.
Спорно и дори илюзорно е да се смята, че решаването на проблемите, свързани с общественото пространство, конфликтите в областта на мобилността или нуждата от услуги и оборудване в градовете в Латинска Америка може да се реши чрез боядисване на тротоари, пейки от палети или ръководство с инструкции. В повечето случаи тези интервенции се основават на места с висока степен на съгласуваност и без проблеми с активирането. Действайки в ограничено и привилегировано поле, чийто образ на успеха е гарантиран, въздействието на проектите продължава, без да се облагодетелстват най-уязвимите сектори на града.
Градоустройственото проектиране, което има за цел да възстанови обществените пространства в малък мащаб, изисква глобална визия, която отчита многобройните фактори, влияещи върху качеството на живот в града, за да се избегнат частични решения, които не отразяват сложността на градския сценарий.
Ето защо, колкото и ограничени да са интервенциите, от съществено значение е те да отговарят на по-широка стратегия и проекция, дори и да могат да бъдат материализирани на фази или етапи, както се прави например с така наречената градска акупунктура (Lerner, 2003).
Що се отнася до включването на гражданското общество в тези проекти, за което гражданският урбанизъм претендира, не е ясно дали наистина има методология за включването му и се създава впечатление, че става дума по-скоро за консултативен процес и съживяване на квартала, отколкото за участие, като това участие се свежда до разбирането му като спектакъл в града и при което публичната институция развива клиентелски отношения с гражданите, при които последните искат, а първите дават.
Има случаи, в които подобен тип проекти имат смисъл и са полезни, стига да са съобразени с конкретната ситуация и контекст, без политически цели или медийни злоупотреби. В този случай тактическият урбанизъм трябва да се разбира такъв, какъвто е: това не е модел за цялостно градско развитие, а фрагментарен начин за изграждане на града в отговор на конкретни интереси, предимно търговски, за намеса в публичното пространство, което не е устойчиво.
Снимки: Roser Esterlich
