Графитите като протест срещу джентрификацията
Снимка: Cem Ersozlu
Графитите като форма на изкуството имат сложна връзка с джентрификацията, процес при който по-заможни хора или артистични личности се заселват в гето, или в по-западнала част на някой град, или пък в обезлюдено село и това постепенно трансформира въпросното населено място. От една страна, графитите използват улиците и градската тъкан като платно, върху което хората се изразяват в културен и социално-политически план. Това изразяване може да бъде форма на бунт от страна на етническите малцинства и групите в неравностойно положение в определени квартали или да изгради усещане за културна уникалност и социално изразяване, придавайки на даден квартал положителен характер и привличайки новодошлите в него. С течение на годините обаче това се превръща във фактор за джентрификацията, като повишава стойността на имотите, за да се настанят по-богатите жители, и отчуждава местните общности в тези квартали.
Снимка: Rick Barrett
В някои случаи художниците осъзнават ролята си в тази градска схема и променят своята форма на изкуство чрез стила, посланието, мястото и действието си като пряка форма на протест в борбата срещу джентрификацията. Използването на графити по улиците на кварталите може бъде протест или вдъхновение за различни форми на развитие.
Снимка: Chalo Gallardo
В статията си “Urban Art as a Gentrifier” Калъм Куирк твърди, че когато общностите внасят в своите квартали уникално градско изкуство, това привлича творчески групи и превръща графитите в основен артистичен поток, което в крайна сметка може да допринесе за по-нататъшно социално-политическо неравенство. Графитите създават художествена култура, която бързо става модерна и популярна като признак на жизнена авангардна култура, и тази творческа сила, противно на волята си, се стреми да привлече нови жители с по-високи доходи.
Снимка: Janine wiedel
Връзката между графитите и джентрификацията съществува в определен спектър в зависимост от начина, по който се възприемат: като форма на изкуство или вандализъм, или като естетически градивен елемент. Калъм Куирк отбелязва, че графитите могат да варират от “нечетливи, разхвърляни драсканици” до “естетически съпоставени набори от визуални изображения”. Първите често идентифицират квартали с високи нива на престъпност, висока безработица и ниско образование, докато вторите са привлекателни за културно развитие, туризъм и повече улични преживявания. Общото схващане е, че графитите с хаотичен стил, посланията им, вандалските прояви и местоположението в квартала, могат да създадат негативно възприятие на средата и да отблъснат потенциалните предприемачи, за разлика от естетически съпоставените графити.
Снимка: Sabine Schwab
Възприемането на естетическите графити определя историята на Уилямсбърг, Бруклин. Първоначално район, в който фабриките и производството са били изтласкани от полезрението на града, е приютил разнообразно население, търсещо достъпни жилища в Ню Йорк, включително работници от близките квартали и имигранти.
Художници се настаняват в градски складове, където създават артистични лофтове, галерии и отпечатват произведения на изкуството върху фасадите на сградите. Първоначално тази форма на изкуство създава напрежение между местните жители и новите обитатели поради “незавършения си характер”. Графитите се възприемат като акт на вандализъм, смятат се за грозни, мръсни и са признак за окаян квартал. През 90-те години обаче строителните предприемачи приемат артистичния характер на Уилямсбърг, като преминават от “почистване на квартала” към използване на естетически издържани графити по фасадите на сградите. Това увеличава привлекателността на имотите, като дава на бъдещите жители усещането, че не участват в промяната на местния пейзаж, като същевременно изтласква местните жители от сградите им и по същество облагородява квартала.
Снимка: Angie Kordic
Друг ярък пример, който олицетворява графитите като агент на джентрификацията и сега се бори срещу тях, за да защити дългогодишната си история, е Брикстън, Лондон. В продължение на десетилетия Брикстън е известен с многобройното си афро-карибско население, което се разраства, след като в края на 40-те години на миналия век там се заселва „поколението Уиндруш“- това са децата на имигрантите от Карибския басейн след Втората световна война,. Близостта до централната част на Лондон привлича новите жители, но основната атракция е неговата жизнена култура, изразена чрез графити, музика, храна и различни форми на улично изкуство. Благодарение на това пазарът на наеми се разраства с притока на новодошли, а афро-карибската общност намалява. По данни на Службата за национална статистика само за 20 години (1991-2011 г.) те са намалели от 12,58% от населението на 8%. Графитите в Брикстън се развиват като форма на протест срещу политиките на общинския съвет, който не успява да защити местните жители.
Снимка: Angie Kordic
Разхождайки се из квартала, човек може да види ярки примери за карикатурни персонажи, имитиращи политици, директни послания, насочени към джентрификацията, произведения на изкуството с “незавършен” и “разхвърлян” характер като фасади на сгради и нови форми на художествен вандализъм по улиците. Художниците използват капаците на изселените предприятия в Брикстън като платно, покрито със стенописи срещу джентрификацията: изобразяват скелет в костюм, носещ известия за изселване, логото на Starbucks с кръв, която капе от кухите очи и уста на фигурата, и други силни послания, възхваляващи историческото разнообразие на района. Чрез тези произведения на изкуството се разгласява посланието срещу джентрификацията и се води борба срещу бъдещи строежи, които отблъскват местните жители.
Тези примери показват, че връзката между графитите и джентрификацията зависи от начина, по който се възприема тази форма на изкуство. Начинът, по който е създадено изкуството, и неговото послание определят дали то действа като средство за джентрификация или като форма на протест срещу нея. Използването на директни послания, незавършени форми на изкуство, разхвърляни стилове и вандализъм са начините, по които графитите могат да бъдат адаптирани като средство за борба срещу развитие, което измества местните жители. Сред водещите градове, които протестират срещу джентрификацията в Европа, са Лондон, Берлин, Неапол, Марсилия и много други по света. Настоящите проучвания на графитите като инструмент за борба с джентрификацията предоставят план за това как тази форма на изкуство може да бъде променена, за да изразява традиционните си идеали на бунт и да помага на общностите да защитават своите квартали.
