Градско земеделие: Устойчив път за излизане от продоволствената криза в Нигерия
Снимка: Chinedu Chime
В неотдавнашен доклад на нигерийското министерство на земеделието се прогнозира, че най-малко 31,5 милиона граждани могат да изпитат продоволствена и хранителна криза между юни и август тази година. Тези тревожни данни подчертават сериозността на продоволствената криза, която прогресивно се изостря през последните няколко години. Високите цени на плодовете и зеленчуците и намаляващото им предлагане на местните пазари вече са очевидни, тъй като основните хранителни продукти изчезват от трапезите. Тази ситуация предвещава мрачно бъдеще за Нигерия, тъй като повечето хора се борят да свържат двата края дори в по-добри времена.
Федералното правителство тук отчаяно хвърля усилия в този проблем. Наред с няколкото временни мерки за укрепване на продоволствената сигурност на страната, то обяви 150-дневен безмитен внос на хранителни стоки и преустанови митата, тарифите и данъците за внос на избрани хранителни стоки. Страната се намира на ръба на пълна продоволствена криза и правителството прилага временни мерки, като например ограничения на вносните мита и предлагане на безвъзмездни средства и стимули за местните власти да отглеждат собствени храни. Все още обаче е твърде рано да се определи ефективността на тези инициативи, а и те са краткосрочни решения, които може да не решат този проблем в дългосрочен план.
Снимка: Valode & Pistre Architects Atlav AJN
Причината за нарастващия недостиг на храна в Нигерия е комплексна, но се дължи на бързо нарастващото въздействие на изменението на климата. Това е довело до редица верижни събития. Изменението на климата и съпътстващите го екстремни и непредсказуеми метеорологични условия оказват отрицателно въздействие върху дребните земеделски стопани в цяла Нигерия. Нередовните валежи през последните няколко години доведоха до двойните екстремни явления – суша и наводнения, които значително засегнаха земеделските дейности. Освен това пресъхването на водоизточници, като езерото Чад в Северна Нигерия, намали напояваното земеделие през сухия сезон и допълнително подхрани вечните конфликти между пастири и скотовъдци. В резултат на това в повечето земеделски общности в северната част на страната се стигна до сблъсъци между фермери и скотовъдци, които понякога водят и до смъртни случаи. Районът, който е житницата на Нигерия, е засегнат и от несигурност, причинена от трансгранични бандити от региона на Сахел и съседните държави, което кара някои земеделци да изоставят стопанствата си, допълнително намалявайки работната сила и производството на храни.
Селскостопанската инфраструктура на Нигерия зависи изключително от камионите за превоз на продукти от фермите до градските центрове. С неотдавнашното премахване на държавните субсидии за петролни продукти разходите за логистика нараснаха астрономически. Освен това операторите на камиони често се сблъскват с множество данъци и такси, което оскъпява тези пътувания. Само няколко земеделски производители (предимно посредници) могат да се осмелят да извършат тези скъпи пътувания, за да доставят храна до градовете, и тези допълнителни разходи се прехвърлят върху потребителите. В други случаи значителен процент от продуктите, особено бързо развалящите се, често се оставят да изгният поради лоша логистика, което допринася за огромните годишни загуби след прибиране на реколтата в Нигерия. В резултат на това основни продукти от ежедневието, плодове и зеленчуци като домати и моркови изчезват от трапезата на повечето градски жители в Нигерия.
Снимка: Framlab
Сериозността на този проблем се усеща най-силно в градовете, но решението може да се търси и в тях. Ебенезер Хауърд в книгата си “Утре” от 1898 г: (по-късно преработена и преиздадена през 1902 г. като “Градовете-градини на утрешния ден”), предлага практически решения на проблема с пренаселеността и промишленото замърсяване на викторианските градове чрез създаване на самодостатъчни градове, заобиколени от земеделски земи. Предколониалните африкански градове също са били оградени от земеделски земи, тъй като хората са се занимавали предимно със земеделие за собствени нужди. Дори с настъпването на урбанизацията, след обявяването на независимостта, градските и крайградските ферми са основна характеристика на всички африкански градове. Жителите на градовете обработват различни по големина парцели – от дворове до присвоени задънени улици и няколко хектара ферми в покрайнините на града, където жителите отглеждат зеленчуци като спанак, чушки и домати. Те предлагат известна степен на самодостатъчност за повечето градове. За съжаление, всички те са загубени от безсмислената урбанизация, която е характерна за последния половин век.
Нито един град в Нигерия не е интегрирал хранителните системи в градската си структура, но нарастващото население, климатичните и икономическите предизвикателства налагат нов начин на мислене, за да се смекчат последиците от изменението на климата и неговото въздействие върху производството на храни. Градското земеделие ни предлага спасителен пояс. Големите градове като Абуджа и Лагос могат да произвеждат една четвърт от необходимите им зеленчуци, което ще засили продоволствената сигурност, ще намали цените и въглеродните емисии. Отглеждането на храна в градовете елиминира скъпата, тромава и въглеродно интензивна логистика, като същевременно предлага органична храна на жителите. Тези инициативи също така ще създадат работни места, ще подобрят храненето на местното население и ще подобрят цялостното качество на живот.
Тъй като до 2050 г. се очаква 68% от населението на света да живее в градски райони, в световен мащаб се наблюдава значителен стремеж към развитие на градски хранителни системи. Няколко града по света предлагат модели за градско земеделие, които могат да бъдат възпроизведени. Въпреки че е бетонна джунгла, Токио е интегрирал инфраструктурата за производство на храни в рамките на града, което превръща градското земеделие в екологично и икономически жизнеспособно решение. Около 3,3 % от територията на града е земеделска. Хавана и други градове в Куба са засадили над 8000 градски ферми, които обхващат 35 000 хектара. Тези усилия демонстрират потенциала за мащабно отглеждане на храни в границите на града – фактор, който е главната причина за способността на Куба да смекчи последиците от санкциите през 90-те години на миналия век. Париж, най-гъсто населеният град в Европа, също се стреми да отглежда значителна част от храната си в рамките на града и около него, което се илюстрира от най-голямата градска ферма в света в Parc des Expositions. Откакто кметът Ан Идалго превърна това в свой приоритет, в града се появиха и много други ферми.
Снимка: Jess Blackwell Photography
Значителна част от храната, отглеждана в селските райони, се озовава в градовете. Затова е разумно да се интегрира продоволствената сигурност в градските райони, вместо да се разчита изцяло на земеделските производители в селските райони, които понастоящем не са в състояние да задоволят продоволствените нужди на страната. Въпреки че може да има опасения относно замърсяването, те могат да бъдат намалени чрез обособяване на ферми в рамките на определени зелени площи и буферни земи в града.
Нигерийските градове се урбанизират бързо и техните хранителни системи трябва да се развиват също толкова бързо. Променящите се пространствени и демографски модели в градовете оказват съществено влияние върху хранителните системи, което се отразява на безопасността, сигурността и доброто здраве. Според Организацията по прехрана и земеделие най-малко 70% от всички произведени храни в световен мащаб са предназначени за консумация в градските райони. Отдавна е необходимо да се обърне по-голямо внимание на градските храни.
Разрушената хранителна система на Нигерия е проблем на социалното равенство, тъй като недостигът на храна засяга непропорционално много бедните в градовете. Тази ситуация има потенциала да предизвика граждански вълнения през следващите месеци, чиито признаци вече са видими. Градското земеделие предлага най-добрите гаранции за бързо и устойчиво преодоляване на този недостиг, което ще доведе до развитието на устойчиви и издръжливи градове. Градските власти в цяла Африка трябва да разглеждат градските хранителни системи като неразделна част от съвременното устройство на града. Осигуряването на адекватно задоволяване на нуждите на жителите на градовете оказва пряко влияние върху качеството им на живот и цялостното им благосъстояние. Веригата за създаване на стойност на градските храни не трябва да се оставя на случайността, а да се разглежда като основен аспект на благоустройството и социалната справедливост.
