Дизайн от средата на века среща съвременността в обновена вила край Лугано
Архитектът Енрико Саси освежи къща от средата на миналия век в Тичино, Швейцария, с нови прозорци, кухня от неръждаема стомана и цветова палитра, вдъхновена от Льо Корбюзие.
Базираният в Лугано Саси ръководи цялостния ремонт на сградата. Тя е построена през 1972 г. по проект на германското студио Unterlöhner + Waibel и е разположена на хълм във Вернате с изглед към езерото Лугано. Саси се е стремил да възроди оригиналния характер на едноетажната къща – нейния асиметричен двускатен покрив, видимата тухлена зидария и откритата дървена конструкция.
Най-забележимата промяна е замяната на оригиналните интериорни цветове с три нюанса от палитрата Les Couleurs, създадена от архитекта модернист Льо Корбюзие (представена за първи път през 1931 г. и допълнена през 1959 г.). Вместо предишните сини, жълти и бели тонове, Саси избира три цвята от версията от 1959 г.: Bleu Outremer 59, Le Jaune Vif и Blanc Ivoire, нанесени с гланцово лаково покритие.
Новото синьо съответства на предпочитания от френския художник Ив Клайн нюанс (International Klein Blue), предлагайки по-смел контраст с тухлената зидария в сравнение с използвания по-рано тъмен оттенък. Този цвят е нанесен върху дървените врати и преградните стени в дневните помещения, докато жълтото обозначава спалните, а белите елементи – баните.
Саси работи за двойка от Цюрих, която планира да използва дома като ваканционна вила. Тъй като собствениците са познавали първите притежатели на имота, желанието им за съхраняване на оригиналния дизайн е било водещо. Планировката е запазена: кухнята, комбинираната всекидневна и трапезарията са в предната част, а двете спални и бани са разположени половин ниво по-нагоре в задната част.
Ремонтът се фокусира основно върху енергийната ефективност. На мястото на старата газова инсталация е монтирана термопомпа въздух-вода, прокарани са нови тръби и радиатори, а под подовата плоча е поставена допълнителна изолация. Саси запазва оригиналните дървени рамки на прозорците, но заменя единичното остъкляване с енергоспестяващ стъклопакет. Единственото изключение е банята, където дограмата е подменена изцяло.
Кухнята е имала най-голяма нужда от модернизация. Архитектът избира неръждаема стомана, създавайки ясен контраст между старо и ново. Двуцветни керамични плочки оформят устойчива подова настилка, докато килим от кокосови влакна придава текстура в хола и спалните.
Детайлите в интериора включват завеси от текстил Marimekko, като най-впечатляваща е синята версия на известния десен Unikko, проектиран от Майя Изола през 1964 г. Обзавеждането включва още емблематичните рафтове String на Нилс Стрининг (версия от 1949 г.) в червено, жълто и синьо, лампи Panthella на Вернер Пантон (1971 г.) в бяло, датски дървени столове и маси, както и печка на дърва.
Снимки: Marcelo Villada Ortiz
- Обновяването на стара сграда в средиземноморски стил - 15.04.2026
- Стилно кокетно жилище, което ще обикнете - 14.04.2026
- Бетон и светлина: Модерният брутализъм в новия параклис в Сейнт Луис - 14.04.2026
