Архитектурата на доиспанските селища в Аржентина
Селищата, построени в долините Калчакиес приблизително през 10-ти век, се считат за първите доиспански градове в Аржентина. Въпреки че малко от тях са оцелели, техните руини подчертават една сложна история на материална и духовна култура със значим социален и икономически напредък.
Тези места са били населявани от една от най-напредналите цивилизации в Латинска Америка, народът Куилмс (Quilmes). Те са строили своите домове, крепости, терасовидни полета, язовири, напоителни канали и гробища по склоновете на хълма Алто Рей на 1800 метра над морското равнище. Около 1480 г. различни влияния от съседната империя на инките започват да проникват в цивилизацията на Куилмс, оформяйки техния език, култура и строителни практики. Това е най-очевидно при пътеките, построени за връзка с останалата част от територията на инките, по които има дори тъкани въжени мостове. По протежението на всяка пътека са изградени временни подслони и складове за храна, включително за месо и млечни продукти.
Жилищата са построени от скални стени без прозорци. Формата им е кръгла или правоъгълна, с покриви от кал и слама. И всичко това без цимент или други специално смесени материали. В средата на всяка къща има вътрешен двор, който служи както за живеене, така и за работно място и за склад за селскостопански продукти. Двойните стени от скали и чакъл, както и покривите от кал и слама, изградени върху дървени стволове, дават на всеки дом климатична изолация и защита от екстремния студ и топлина.
Около 50 хектара каменни селскостопански тераси са издълбани в хълма и са подсилени със скални стени за предотвратяване на ерозията. Поради сухия климат културите отглеждани тук трябва да се напояват с изкуствени потоци. Основният резервоар от скални плочи, споени със смес от кал и фин чакъл, побира над 7 милиона литра вода.
По средата на хълма се издига монументална сграда, която служи като храм за божествата. По стените от бял и сив камък са изобразени фигури на змии и камили. Камилите са били основен източник на храна за Куилмс, докато змиите символизират мълниите, предвещаващи дъждовете, така важни за реколтата. Куилмс са почитали природните сили и считали слънцето за източник на цялата енергия и светлина, а Pachamama или Майката Земя, за носител на живота. За да почетат тези природни сили, Куилмс извършвали различни церемонии и практики, продължаващи и днес в части от Перу, Чили, Еквадор, Боливия и Северна Аржентина.
Керамиката и пещерното изкуство са били основното средство за художествено изразяване. Благодарение на своето място в ежедневието на Куилмс и използването ѝ в религиозни ритуали и погребални церемонии, керамиката е важен културен елемент, докато пещерните и скални рисунки украсяват места, обикновено отдалечени от самите градове.
Други, подобни на замъци каменни постройки, известни като пукара, са служили като наблюдателни пунктове и убежище при вражески атаки. Повече от век Куилмс устояват на испанското нашествие, но през 1677 г. са насилствено преместени във францисканско селище на брега на провинция Буенос Айрес, известно като Santa Cruz de los Quilmes, място, което е запазено и до днес.
