Кой е пионерът на параметричната архитектура
Футуристичният Международен пристанищен терминал в Йокохама, проектиран от Foreign Office Architects, е една от първите високопрофилни сгради в стила на параметризма. Открит през 2002 г., терминалът е създаден от Foreign Office Architects (FOA) във време, когато компютърното проектиране тепърва придобива ключово значение. Проектът е първата реализирана сграда на FOA – архитектурно бюро, ръководено от Фаршид Мусави и Алехандро Заера-Поло.
В интервю за Dezeen Мусави описва проекта като „манифест“, който обединява техните архитектурни познания с възможностите за интегриране на дигитални инструменти в процеса на проектиране. Терминалът се превръща в една от първите мащабни сгради, при които изчислителните технологии са от съществено значение за реализацията. Това кара Патрик Шумахер, въвел термина „параметризъм“, да го нарече първото „зряло произведение“ на параметричната архитектура.
„Първата зряла и реално построена творба беше именно фериботният терминал на FOA в Йокохама“, споделя той пред Dezeen. „Това беше първият голям проект, издигнат в този стил.“
Мусави обаче разграничава параметричното мислене, заложено в концепцията, от параметричния стил, дефиниран по-късно от Шумахер. „Според мен тук става въпрос за параметрично мислене, а не за параметризъм като архитектурен стил, въпреки че параметризмът по право съдържа параметричното мислене в себе си“, допълва тя.
Мусави и Заера-Поло печелят изключително престижния конкурс за дизайн, който със своите 630 участници е най-големият архитектурен конкурс в Япония дотогава. По това време двамата работят като преподаватели в Архитектурната асоциация (AA) в Лондон.
Концепцията на FOA предвижда 430-метровата терминална сграда да бъде оформена като част от околния ландшафт, с публично достъпен покрив, разположен над обслужващите зони. Според Мусави този идеал е бил основният двигател за формата на сградата, а дигиталните инструменти са използвани единствено за неговото постигане.
„Идеята беше терминалът да се възприема като естествен пейзаж“, обяснява тя. „Искахме да създадем отворено обществено пространство с широк достъп – социално съоръжение, а не просто фериботен терминал, който хората посещават само когато пътуват.“
Мусави пояснява още, че сградата е замислена изцяло с помощта на цифрови инструменти, а не първоначално начертана на хартия и впоследствие прехвърлена в дигитален формат от CAD специалист. „Йокохама всъщност беше един от първите проекти на FOA, при който седяхме на компютрите и проектирахме, мислейки директно в CAD среда“, спомня си тя.
Наред с дигиталния подход, извитите форми и фасетирането на повърхностите придават на сградата естетика, която напълно съвпада с параметризма. Според Мусави обаче извивките са резултат от функционалността на сградата, а не следствие от софтуера. Тя допълва, че FOA разглеждат дигиталните инструменти просто като средство за реализиране на идеите си, а не като фактор, който да направлява самия творчески процес.
„Мисля, че има фундаментална разлика в разбирането за архитектурното авторство“, казва тя. „Ние контролирахме формата, вместо да се възхищаваме на спонтанното ѝ генериране от компютъра.“
„Интересът ни никога не е бил насочен към самите дигитални инструменти, а по-скоро към това, което те ни позволяват да постигнем – неща, които преди бяха просто невъзможни.“
След множество промени в проекта и осем години строителство, Международният пристанищен терминал в Йокохама отваря врати, посрещнат с всеобщо одобрение, и трайно насочва вниманието на света към неподозираните възможности на компютърното проектиране.
Снимки: Satoru Mishima
- Кой е пионерът на параметричната архитектура - 18.08.2026
- „Направи си сам“ устойчиво проектиран дом „Booken House“ - 18.08.2026
- Оптичният салон във Вроцлав, който имитира човешкото око - 17.08.2026
