Как Bindloss Dawes вдъхна нов живот на един хамбар
В покрайнините на Недър Комптън – малко селце в графство Дорсет, граничещо със Съмърсет – английските архитекти Оливър Биндлос и Джордж Доус откриват останките на селскостопанска сграда, служила някога за плевня и навес за трактори. От нея са оцелели само външните тухлени стени, основите и отворите за врати. Архитектите решават да превърнат руините в модерен екологичен дом, наречен „Тракторният навес“ (The Tractor Shed) – модел за устойчиво и адаптивно преизползване на съществуващия сграден фонд.
Възможно ли е устойчивото опазване на стари постройки, въглеродната неутралност и съвременната архитектура да се съчетаят с функционални и изпълнени със светлина планове в селска среда? Двамата основатели на архитектурното бюро Bindloss Dawes са фокусирани именно върху тези предизвикателства. Портфолиото им вече включва преобразяването на порутена селска кръчма в ресторант със звезда „Мишлен“, разширяването на бивше училище в награждаван семеен дом и реставрацията на зърнохранилище, което днес служи за техен офис.
Едноетажната сграда с дължина 27 метра и ширина 6 метра е ориентирана по оста изток-запад. След преустройството използваемата площ възлиза на 136 м². Използването на съществуващата сградна обвивка се оказва както екологично, така и икономическо предимство.
Трите почти квадратни отвора, където някога са били вратите на хамбара, сега са затворени с френски прозорци с тройно остъкляване. Централният от тях служи за вход към антрето, което се отваря към просторна кухня и трапезария. Благодарение на остъкляването пространството е изключително светло и приветливо. Дневната зона може да бъде разширена чрез присъединяване на съседната стая в края на сградата или, алтернативно, тя може да бъде акустично отделена като медийна зала чрез две врати от двете страни на преградната стена.
Спалните и детските стаи са отделени от общите части чрез коридор тип вестибюл. При отворени врати се разкрива дълга визуална ос по протежение на цялата стена. Помещенията, които предлагат места за настаняване на осем или повече души, са осветени от нови френски прозорци или тесни вертикални отвори. Те осигуряват безпрепятствена гледка към околната ливада, засадена с глог, ябълкови дървета и брези, и заградена с традиционна върбова ограда.
Ориентацията изток-запад позволява на обитателите да следват пътя на слънцето през целия ден. Южната фасада е проектирана с минимален вентилационен отвор, за да се предотврати прегряването на интериора през лятото.
За постигане на висока енергийна ефективност зиданите стени са солидно изолирани. Оригиналният покрив е заменен с едноскатна конструкция от стоманени сандвич панели с ламаринена облицовка – препратка към утилитарното минало на сградата. Върху нея е инсталирана фотоволтаична система за автономно електрозахранване, а термопомпа „въздух-вода“ осигурява отоплението и топлата вода.
Интериорът е решен като минималистична „бяла кутия“, отразяваща изчистената форма на хамбара. Светлите тонове на стените и подовете хармонизират с кухненските мебели от шперплат (дугласова ела) и кремавите вълнени килими. Селекцията от мебели от средата на миналия век, включително оригиналните столове Merivaara на финландския дизайнер Олоф Кеттунен, дискретно загатва за епохата, в която е била построена оригиналната структура.
Снимки: Dave Watts
