Запознайте се с Готфрид Бьом – шефът на сакралните сгради
Готфрид Бьом проектира над 60 църкви за 20 години и е първият немски архитект, спечелил наградата Прицкер. Умира на 101-годишна възраст през 2021 г. Бьом разбираше като никой друг архитект как да свърже миналото и бъдещето, което личи не само в творби като кметството на Бенсберг, а и от простия факт, че още баща му е бил известен архитект. Сега архитекти са трима от неговите четирима синове. Пътят на Готфрид Бьом е бил предопределен от най-ранна възраст. Въпреки това, когато през 1942 г. се завръща у дома на 22-годишна възраст, ранен от руския фронт, той решава да учи паралелно с архитектурата и скулптура в Техническия университет в Мюнхен. Според собствените му изявления се е страхувал от невъзможност да изпълни изискванията на баща си, който по това време вече бил търсен строител на църкви.
Антипод на нацистката архитектура
По това време Кьолн е разрушен от Втората световна война. Логично е, че първата задача, която той успява да изпълни самостоятелно, носи името „Мадона в руините“. Бьом намира в руините на църквата “Св. Колумба” непокътната статуя на Мадоната и построява около нея малък параклис. Днес параклисът е интегриран в Художествения музей Колумба, който е построен от Петер Цумтор, един от двамата носители на швейцарската награда Прицкер.
Светлината е основен елемент в работата на Бьом, точно както и свещените сгради. До средата на 60-те години Бьом е проектирал над 60 църкви. Често заедно с баща си Доминикус, до неговата смърт през 1955 г. Използва се предимно бетон, от който Бьом е особено очарован, тъй като прави възможни по-леките конструкции. С бетона вече не са необходими дебели стени и колони, а таваните могат да се окачват.
С разработеното от него и многократно интерпретирано „покривало от плат“, той успява да преодолее големи разстояния, което често придава на помещенията визията на палатка, но и нещо наподобяващо текстил.
През първите години от работата си Бьом се възползва от факта, че следвоенният период е относително отворен за архитектурата. В същото време със своите сгради Бьом се опитва да се застъпи за поставяне на контрапункт на архитектурата от нацистката епоха, когато бетонът не е бил позволен. Със сигурност е било от полза и това, че Бьом има зад гърба си клиент като кардинал Йозеф Фрингс от Кьолн, който е бил не само изключително популярен, но и е популяризирал иновациите.
Легендата разказва, че Фрингс, който по това време бил почти сляп, се докоснал до модела на Бьом за поклонническата църква Wallfahrtskirche в Невигес, който всъщност заемал само второ място в архитектурния конкурс и се твърди, че е усетил живота в него. Всъщност почти няма друго обяснение за създаването на това голямо произведение на Бьом. Защото, когато погледнете катедралата, няма да можете да повярвате, че е било позволено да се построи.
Бруталният Бьом
Поклонническата църква на Мария, Царица на мира, често е посочвана като най-важната творба на Бьом. Всъщност той едва ли е проектирал друга сграда, която да буди толкова много емоции. Отвън църквата напомня на пресечена планинска верига, откъдето идва и прякорът “бетонна скала”. Но това е съвсем умишлено, тъй като от една страна той е искал да адаптира църквата към естествените образувания на Бергиш, а от друга, поклонниците е трябвало да се изкачат на хълма и след това да влязат в постройката, където калдъръмът на поклонническия път продължава.
Истинското великолепие на сградата се вижда вътре, където главният олтар изглежда сякаш е в центъра на пазарен площад, което показва духа на Втория Ватикански събор. Стените и таванът се поддържат взаимно и създават едно цяло.
Днес поклонническата катедрала в Невигес, точно както други произведения на Бьом като кметството в Бенсберг или енорийската църква на Възкресението на Христос в квартал Линдентал в Кьолн, се определя като брутализъм. Готфрид Бьом обаче не е съгласен с това, тъй като той призна в интервю за Католическата новинарска агенция: „За съжаление това в момента ме засяга много. Не искам да бъда разглеждан като брутален човек, някой, който гради брутално, само защото използвам бетон. Брутални ли са и гранитните църкви? Грижа за топлината, това искам – моите сгради да излъчват топлина отвътре и отвън.”
Отдалечаване от бетона
Всъщност изглежда трудно да се определи архитектурната посока на Бьом. Той дори не може да бъде описан като „строител на църкви“, дори и създадените от него повече от 70 църкви да са сред най-добрите му творби. Но след като бумът на църковното строителство приключва поради първата глобална икономическа криза в края на 60-те години, Бьом се посвещава все повече на градоустройството. Първо затвърждава репутацията си на свързващо звено между новото и старото с произведения като Годесбург в Бон, Каузенбург в Бад Кройцнах и преди всичко с кметството на Бенсберг.
При това пътят на Бьом все повече се отдалечава от бетона в посока към стоманата и стъклото като най-често използвани материали. По това време негови клиенти са предимно общини и общности, които трябва да наваксат не само с кметствата, но и с музеите и театрите. Тогава Бьом проектира читалището „Бергишер Льове“ в Бергиш Гладбах или Епархийския музей в Падерборн, които се различават значително от по-ранните му творби.
Третото поколение
От 90-те години насам Готфрид Бьом оставя архитектурата все повече и повече на синовете си Стефан, Петър и Павел. Заедно с тях обаче той продължава да реализира различни проекти като централната джамия в Кьолн, театъра „Ханс Ото“ в Потсдам и сградата на Западногерманското радио Кьолн, известна като WDR Arkaden.
И до днес синовете наричат баща си просто „шефа“, точно както учениците му в Rheinisch-Westfälische Technische Hochschule Aachen. Синовете все още работят в същата къща в Кьолн, която Доминикус Бьом някога е построил. С работата си те гарантират, че архитектурната династия Бьом продължава и през третото поколение, дори стиловете им да се различават значително от стила на баща им.
