Влиянието на крал Чарлз III върху британската архитектура
Снимка: Steve Cadman
Крал Чарлз III проявява голям интерес към архитектурата и преди да стане крал не се е страхувал да изрази мнението си.
Като яростен критик на модернистичната архитектура, той проваля проектите на големи архитекти, сред които Ричард Роджърс и Лудвиг Мис ван дер Рое, и предотвратява изграждането на модернистични допълнения в Националната галерия и Кралската опера. Подкрепя традиционната архитектура със статии, речи, телевизионен документален филм и дори книга, посветени на нейното популяризиране.
Чарлз научи всички на думата “карбункул” (сляп цирей)
Може би най-прочутата архитектурна намеса на Чарлз е речта му от 1984 г., произнесена в Кралския институт на британските архитекти по случай 150-годишнината на институцията.
В тази реч, която днес обикновено се нарича “речта за карбункула“, Чарлз се прицелва в модернистичната архитектура като цяло и в няколко проекта в частност. Една от основните мишени е предложеното високотехнологично разширение на Националната галерия, проектирано от Ahrends Burton & Koralek (ABK).
Снимка: National Gallery
Чарлз описва спечелилия конкурса проект като “чудовищен карбункул върху лицето на един много обичан и елегантен приятел” и скоро след това той пропада. Организиран е друг конкурс, който е спечелен от постмодерна структура на Робърт Вентури и Денис Скот Браун.
Думата карбункул е възприета в британската архитектурна журналистика и по-късно дава името си на годишен конкурс за намиране на най-лошата сграда в Обединеното кралство, стартиран през 2006 г. от списание Building Design – Carbuncle Cup.
Той лиши Лондон от небостъргач на Мис ван дер Рое
Друга жертва на скандалната реч на Чарлз, заедно с дългогодишна кампания, беше кула, проектирана от Мис ван дер Рое, която трябваше да намери място в Mansion House.
„Би било трагедия, ако характерът и силуетът на нашата столица бъдат още повече съсипани и Сейнт Пол бъде замаян от още един гигантски стъклен пън, по-подходящ за центъра на Чикаго, отколкото за лондонското Сити“, каза Чарлз за предложението.
Ако беше построена, 19-етажната кула щеше да бъде първата и единствена сграда в Обединеното кралство, проектирана от един от най-влиятелните архитекти на 20-ти век. Съдбата на сградата е предмет на изложба в RIBA през 2017 г. и на книга от 160 страници с твърди корици, публикувана от Real.
Той подари на Лондон две от най-добрите му постмодерни сгради
Неочаквана последица от прекратяването на тези два модернистични проекта е създаването на две от най-известните постмодерни сгради в Лондон.
След като през 1985 г. проектът на Мис ван дер Рое е отхвърлен, предприемачът се обръща към Джеймс Стърлинг, който проектира розово-жълтия офис блок № 1 Poultry. Последната завършена сграда на Стърлинг, постмодерна структура, наподобяваща кораб, разделя мненията, но през 2016 г. получава статут на паметник на културата.
Снимка: RSHP
При Националната галерия загубата на ABK е печалба за Вентури и Скот Браун, които печелят наново организирания конкурс с проект за постмодерна постройка, покрита с пиластри. Въпреки че през 2018 г. сградата получи статут на паметник на културата от първа степен, сега за крилото “Сейнсбъри” са предложени промени, описани като вандализъм.
Чарлз победи Ричард Роджърс три пъти
Мис ван дер Рое и ABK не бяха единствените високопоставени архитекти, чиито проекти изчезнаха до голяма степен поради неодобрението на Чарлз. Един архитект, който обаче пострада повече от останалите, беше носителят на наградата за архитектура Pritzer – Роджърс, който почина миналата година. На три пъти плановете на архитекта очевидно са били проваляни от тогавашния принц. Първо, Чарлз се обяви против неговия план за площад Патерностър до катедралата Сейнт Пол и впоследствие той беше отхвърлен.
След това неговата Кралска опера беше изоставена, а Роджърс заявяви: “В общи линии ми беше казано: “принцът не те харесва”.”
И накрая, Чарлз пише писмо до катарските предприемачи на жилищен проект в Челси Баракс в центъра на Лондон, в което ги предупреждава да не допускат архитекта, което допринася за изоставянето на проекта.
Тройката обрати води до това, че Роджърс заяви пред вестник “Гардиън”: “Чарлз знае малко за архитектурата. Той вижда този дебат като битка на стиловете, което е в разрез с историята, защото архитектурата се развива и движи, отразявайки обществото.”
Снимка: Leon Krier
Създава свои собствени традиционни градове
Наред с отхвърлянето на съвременни проекти, Чарлз влага парите си и подкрепя развитието на няколко традиционни града, сред които най-забележителен е Паундбъри.
Паундбъри, планиран от Леон Криър, с централен площад, дело на Куинлан Тери, е предградие на град Дорчестър с население от 6000 души, построено върху земите на херцогство Корнуол, които Чарлз контролира.
Класическата естетика е описвана като образцово село в стил Дисни; обаче проектът се оказва популярен сред жителите и започва да печели на своя страна критиците си. В статия за града от 2016 г. критикът на “Гардиън” Оливър Уейнрайт пише, че “много от нещата са правилни”.
Следвайки принципите, изложени в Паундбъри, сега се разработва допълнение към корнуолския град Нюкуей, наречено Нанследан. Чарлз също така наскоро обяви създаването на нов град с ландшафтен дизайн във Фавършам, Кент.
