Високите сгради от камък са по-евтини и с по-малко въздействие върху околната среда от бетонните и стоманените
Архитектурното студио Groupwork, базирано в Лондон, разработи в сътрудничество със строителните инженери от Webb Yeats концептуален 30-етажен каменен небостъргач. Целта на проекта е да се проучат въздействието върху околната среда и цената на камените кули в сравнение със сградите от бетонна или стоманена конструкция.
Проучването показа, че големите търговски сгради могат да бъдат изградени по-евтино и с по-малко въздействие върху околната среда, като се използва камък, а не бетон или стомана. „Това проучване цели да разберем колко високо можем да се изкачим с каменна конструкция и да демонстрираме на търговските клиенти, които постоянно строят много и в голям мащаб, че с камък е по-евтино и въглеродният отпечатък е с 90% по-малък. Току-що преоткрихме това, което архитектите знаят от 7000 години насам. Камъкът е универсален, изобилен и евтин, има здравина и издръжливост и е с нулево съдържание на въглерод“ сподели Амин Таха, собственик на Groupwork.
Кулата има каменна конструкция, базирана на награждавания проект на лондонските архитекти 15 Clerkenwell Close, но в много по-голям мащаб. Имат една и съща структура на екзоскелета, екстраполирана от шестия до трийстия етаж, но в новия проект е използван базалт, вместо варовик.
Камъкът като строителен материал е с нулев въглероден отпечатък. Минималното количество CO2 от построяването на каменна кула в сравнение със стоманените или бетонните конструкции, е резултат от процесите на извличане, обработка, транспортиране и издигане на камъка. Консулантанската компания за устойчиво строителство, Eight Associates, е изчислила, че редукцията на въглеродния отпечатък може да достигне до 95%, ако камъкът се добива в държавата, в която се строи каменната конструкция. Обикновено емисиите на CO2 на каменните сгради са с около 60% по-малки от стоманените конструкции и с около 80% по-малки от бетонните. Комбинирането на каменна рамка с дървени етажни плочи допълнително ще намали нивата на въглерод и дори може да създаде сгради с отрицателен въглероден отпечатък. Дървесината е въглерод-отрицателен материал, тъй като дърветата улавят CO2 и го съхраняват в дървесината. „С други думи, бихме могли да съборим и заменим сградите с бетонна или стоманена рамка с конструкции от камък и дърво и все още да имаме отрицателен въглероден отпечатък“, добавя Амин Таха.
