Строителство с отпадъци: трансформиране на пръстта в архитектура
В днешно време разбирането на нашата строителна култура и прилагането на местни строителни методи може да изглежда като далечна и остаряла концепция, като се има предвид ролята на индустриализацията и глобализацията в индустрията. Сега можем да се снабдим с почти всеки материал от цял свят, само като потърсим в интернет дистрибутор в нашия регион. Но тази практика има важни последици за нашето общество – от загубата на архитектурна идентичност до екологичните последствия, свързани с високите въглеродни емисии от добива, производството, транспортирането и изхвърлянето на тези материали.
Почвата е един от най-разпространените материали на планетата, а когато е с местен произход, тя не генерира значителни количества въплътен CO2. Изглежда, че след индустриализацията сме забравили, че строителството с пръст дълги години е било жизнеспособен строителен метод за нашите предци в различни части на света. Николас Кьокелбергс, един от четиримата основатели на BC Materials със седалище в Брюксел, който работи с пръст, преоткрива употребата ѝ и споделя знанията си в световен мащаб, като същевременно работи с местно съзнание.
Строителство с пръст в различни региони
Използването на местни материали има ясна екологична, но и икономическа цел. В страните, в които индустриализацията е протекла с намален интензитет, тази практика има смисъл предвид високите разходи за индустриализирани материали като бетон, цимент и стомана, които обикновено трябва да се доставят от чужбина. Пример за това е проектът “Библиотеката на Муинга”, разработен в региона на Източна Африка от BC Architects – практика на BC Materials. Библиотеката е построена, като са използвани блокове от местна пресована пръст и местна работна ръка.
Работата на терен в региона и околните провинции позволи на екипа да се запознае с местните материали, техники и строителни типологии, за да построи впоследствие първата библиотека в Муинга, част от бъдещо училище за глухи деца. Този подход на изучаване на местните техники и типологии беше приложен и в региона на Северна Африка, където за изграждането на биоклиматична детска градина бяха използвани основи от естествен камък с местен произход, стени от адобе и плосък покрив от дърво и пръст.
Въпреки че използването на пръст може да изглежда сходно в различните контексти, според Кьокелбергс “трябва да разберете културата на вашата сграда”. Подходът към земното строителство се променя в зависимост от региона. За разлика от примерите от Африка, работата на BC Materials в Брюксел се определя от това, че подобно на други европейски столици като Париж и Женева, градът разполага с големи количества почва, добита от изкопни работи, които се разглеждат като отпадък.
Тези огромни количества “отпадъци” представляват възможност, защото според Никола “70% от почвата в Брюксел е годна за употреба, а останалите 30% не са, защото са смесени с други материали”. Огромното количество материали в Брюксел показва, че строителството с почва е жизнеспособно не само в по-малко индустриализирани страни, но и в региони с големи количества ресурси, които се разглеждат като отпадъци.
Адаптиране на техниката към контекста
Огромното количество материали, налични в градове като Брюксел, все пак се сблъсква с предизвикателството на разходите за труд. За разлика от по-ниската цена на труда в други региони, изграждането по този начин в Европа означава, че дори ако екологичното строителство има смисъл, от икономическа гледна точка може да не е така. Но реалността показва, че с правилните процеси пръстта може да бъде екологичен и икономически жизнеспособен материал, когато се работи с местни участници и техниката се адаптира към контекста.
BC Materials си сътрудничи с фабрика, която обикновено се занимава с масово производство на бетонни блокове. Тя произвежда Brickett – блок от компресирана пръст (CEB), използван за зидани стени. Въздействието на това сътрудничество е огромно, тъй като според Кьокелбергс: “За един ден чрез този процес е възможно да се произведе същото количество блокове, което би могло да се произведе за година с малки машини.”
Съчетавайки познанията за техниките за производство на земни строителни материали и предимствата на масовото производство, “беше възможно да се намали цената на CEB с 200%, което ги направи икономически конкурентни на бетонните блокове и традиционните широко използвани в Белгия печени тухли”, отбелязва Никола. Независимо дали земята се обработва с ръчни техники, както в Бурунди, или с промишлени процеси, както в Белгия, строителството с пръст има социално-икономическо въздействие и въздействие върху околната среда по отношение на въглеродните емисии.
Снимки: BC Architects
