Стратегическо използване на цветовете в графичния дизайн в заобикалящата ни среда
Снимка: IamNigelMorris, Flickr
Ежедневието ни е свързано с постоянна комуникация с града. Докато се движим през различни пространства, си задаваме въпроси като “Къде съм сега?”, “Накъде отивам?”, “Какво търся?”, “За какво служи тази сграда?” и ” Как възприемам това пространство?” Въпреки че пространствените взаимодействия се възприемат интуитивно, графичният дизайн служи като важен посредник между нас и околната среда. Той включва проектиране на графични елементи, които се сливат с архитектурния, ландшафтния, градския и интериорния дизайн, за да направят пространствата по-информативни, по-лесни за навигация и по-запомнящи се. Графичният дизайн в заобикалящата ни среда се състои от три основни елемента: текст, форма и цвят. Текстът и формата обикновено съдържат информацията, а цветът я проектира, усилва и помага за предаването ѝ в рамките на многобройните сцени в града. При пространствените преживявания първо възприемаме цветовете, тъй като сетивата ни регистрират предимно визуални усещания. Ето защо стратегическото използване на цветовете е от решаващо значение за графиките, за да се постигне многопластово възприятие на образите, усещане за място и емоционална връзка.
Снимка: Jorge Fernandez, SalasUnsplash
Една от най-ранните форми на изписване на графичен текст върху архитектурни обекти са египетските йероглифи, с които върху сградите са били изписвани истории като исторически документ за цивилизацията. Днес графичният дизайн в заобикалящата ни среда обхваща не само разказването на истории. Той присъства в указателни табели, билбордове, пътни знаци, пощенски кутии, обществени инсталации и други експериментални пространства на града, които визуално превеждат функционирането на общностите. Той е в състояние да предаде всичко това чрез цвета като фасада, която има пряко въздействие върху възприятието. Цветът не само подрежда информацията по приятен и красив начин, но и създава усещане за съгласуваност, отпуска хората психически, намалява тревожността и създава ред в градската среда.
Известно е, че при графичния дизайн определени цветове предизвикват специфични психологически реакции. Червеното предизвиква силни емоции като страст, вълнение и неотложност. Синьото често се асоциира със спокойствие, доверие и надеждност. Жълтото изразява щастие, енергия и оптимизъм. Зеленото символизира най-вече природата и може да означава здраве, хармония и баланс, а лилавото – лукс, творчество и духовност. Стратегическото комбиниране на тези цветове и тяхното преливане в съществуващата естетика на сградите и града позволява информацията не само да се възприема, но и да предизвиква емоционален отговор. Например при проектирането на болници зеленото и жълтото обикновено се използват за графични елементи върху бели интериорни повърхности, за да се намали тревожността на пациентите и да се подобри цялостното им състояние.
Снимка: Makebardo
Освен това неотдавнашно изследване на влиянието на цветовото кодиране върху графичния дизайн в детски болници показа силата на тематичното оцветяване и дизайна за облекчаване състоянието на малките пациенти. Авторите Асри Дуипутри и Вирания Суасти предлагат всички обозначения на даден участък да бъдат свързани помежду си чрез общ дизайн и тематично цветово кодиране. Това може да означава използване на темата „син океан“ за определен етаж, темата „зелена гора“ за амбулаторно отделение или темата „жълта пустиня“ за отделение за интензивни грижи. Чрез този подход цветът може да направи така, че сложните пространства, които предизвикват паника, да се усещат по-спокойно.
Цветът е стратегически инструмент, използван при разработването на системи за ориентиране, които помагат на хората да се придвижват в дадено място или град. Той се използва за определяне на визуалната йерархия на съобщенията, като контролира какво зрителите трябва да видят първо и след това да прочетат. Например заглавието на дадено място може да се визуализира с ярки цветове, а местоположението му – с топли цветове, което отразява йерархията на начина, по който трябва да се възприема съобщението. Това, в комбинация с размера, мащаба и типографията, се използва за ефективна ориентация на хората в сложни пространства като гари, летища и стадиони.
Снимка: Yau Ming Low, Shutterstock
Освен това при проектирането на такива сгради изборът на цвят за указателните табели зависи от визуалната среда, включително цветовете на стените и прозорците, количеството дневна светлина в пространството, осветлението и други пространствени елементи. Във визуално пренаселени пространства като летища се използва силата на контраста, за да се подобри четливостта на указателните табели. Това се отнася както до контраста на цветовете между буквите и фона на табелата, така и до разликата между табелата и нейната гранична визуална среда.
Изборът на цвят става още по-сложен в града, където множество визуални дизайни на различни сгради, използващи знаци и реклами, се конкурират за възприятието. Например Таймс Скуеър, популярното търговско кръстовище в центъра на Манхатън, е градска зона, характеризираща се с множество слоеве цветови контрасти в графичния дизайн. Изборът на нова рекламна табела в района зависи стратегически от визуалното възприемане на съседните сгради, цветовия код на графиките и как новият цвят се откроява в рамките на съществуващата цветова схема.
Снимка: Yau Ming Low, Shutterstock
Графитите са известен пример за ролята на цветовете в оформлението на градските пространства. Чрез графитите цветът се използва за себеизразяване, за показване на социално-културни напрежения и за заявяване на претенции към определено място. Когато в графитите е избрана проста цветова схема, възприятието се насочва към геометричните форми. В същото време ярките цветове са много динамични и заредени с енергия и сякаш танцуват. Тази стратегическа употреба на цветовете в графитите е замислена така, че да направи изкуството запомнящо се и да предизвика емоционални усещания в хората.
Използването на цветовете е от първостепенно значение във всеки аспект на графичната среда. То влияе на начина, по който хората се ориентират в пространството, взаимодействат с другите и изпитват чувство за принадлежност. Чрез свойства като визуална йерархия, емоционално възприятие, контраст, идентичност и други аспекти от теорията на цветовете, се проектират на по-добри системи за ориентиране, изложби, обществени инсталации и уникални пространства в града. Докато откриваме различни аспекти на града, визуалната ни комуникация с цвета формира основата на графичния дизайн, която дава информация за нашите преживявания.
