Ролята на сенките в традиционната архитектура
Снимка: Martin von Hildebrand
Винаги, когато светлината пада върху дадена повърхност, има сянка, независимо колко незначителен е нейният фокус. Контурът едва ли се вижда, но в тази игра на светлина и тъмнина на преден план ще излязат други различни форми. При прожектирането на слънчевия танц към сенките се добавя скрита динамика, която може да се използва за засилване на ежедневните явления, разчупвайки монотонността на пространството. Ортогоналните отвори в дълъг коридор или вплетените фигури в двора са примери за конструктивни елементи, които създават петна от светлина и сянка, носещи, освен естетическа наслада, и топлинен комфорт на своите ползватели. По този начин става ясно, че тези неосезаеми елементи са съществена част от средата. Много преди Луис Кан да обяви силата на сенките, те вече са били манипулирани.
В една далечна епоха, преди да се появят стъклата с контрол на слънчевото греене или фоточувствителните покрития, архитектурата – днес известна като традиционна – вече е разбирала и манипулирала слънчевото осветление чрез прости стратегии като ориентацията на обема към земята, формалната композиция и избора на материали.
Снимка: Esola da Cidade e Povo Kamayurá
Най-общо казано, сянката играе важна роля във функционалността на народната архитектура, тъй като предпазва от топлината и отблясъците на слънцето, като помага за регулиране на температурата и въздушния поток в сградата. Ето защо в горещите и сухи райони манипулирането на сенките е аспект, който основно присъства в архитектурните примери, като се започне с имплантирането на обеми върху земята. Традиционните къщи с централни дворове, често срещани в културата на Близкия изток, представят тази конфигурация като начин за справяне със слънчевото греене, създавайки четири сенчести страни с коридори, обърнати към двора, които предлагат свежа и комфортна среда.
Снимка: Kere Architecture
Тази особеност се наблюдава и в корейската архитектура, по-точно в къщите, известни като ханок, където самата конфигурация на обемите и техните вътрешни дворове също създават сенчести пространства, в които светлината прониква сякаш тайно и едва доловимо. Освен конфигурацията на обемите обаче в традиционните корейски къщи се прилагат и специфични елементи, които създават необходимите сенки за топлинния комфорт на сградата. Такъв е случаят със стрехите. С ясно изразената си форма те помагат да блокират най-силните слънчеви лъчи през лятото, като създават слой сянка около обема. Струва си да се отбележи, че същата стратегия се наблюдава в традиционните архитектури от различни части на света, като например в определени региони на Бразилия или в индонезийската архитектура, където за създаването на сянка се строят дървени веранди. Те хвърлят сенки през целия ден и помагат да се контролира баланса между вътрешната и външната температура. В допълнение към причините, свързани с топлинния комфорт, сенките имат и естетическа роля, която засилва идентификацията на местните архитектури в някои региони. Взаимодействието на светлината и сянката върху фасадата на даден обем може да създаде модели и текстури, уникални за местната култура и среда.
Арабският свят например е известен с архитектурата си, изградена от тухли – един от най-старите и популярни материали в горещите и сухи региони. Чрез формата, размера и издръжливостта на този материал като декоративен елемент са изградени страхотни творби – плетеници, изнесени или скрити пространства, ниши, корнизи и орнаментирани сводове – мукари, които разкриват визуалната му красота. Слънчевата светлина разкрива естетиката на тухлата чрез контраста между нейните сенки в ситуации, които, макар и създадени за структурни и функционални цели, не пренебрегват естетическия и творчески аспект, маркирайки архитектурата и определения регион.
Снимка: Jaime Herraiz
В много култури обаче използването на сенки и светлина може да има символична роля и да носи по-дълбок културен смисъл. В японската архитектура например сенките са съществен аспект на философията wabi-sabi, която цени простотата, несъвършенството и красотата на естествените материали. В този смисъл ролята на сянката в историята на традиционната архитектура не се ограничава само до функционални и естетически аспекти, а може също така да стимулира духовността на своите ползватели.
Като пример може да се посочи погребалният комплекс Нюгрейндж, построен насред ирландските планини, с кварцови и гранитни камъни преди повече от пет хиляди години. Взаимодействието между светлината и сянката достига своя връх по време на зимното слънцестоене, когато дълбините на погребалната камера са осветени. С прецизното манипулиране на светлината Нюгрейндж се стреми да създаде духовна атмосфера, свързвайки се със свещеното и символизирайки прераждането.
Снимка: Kiwoong Hong
Независимо дали става въпрос за зората на цивилизацията или за прилагането на народни техники в по-новата архитектура, тези примери потвърждават, че ролята на сянката е от съществено значение за създаването на комфортни и удобни за живеене пространства, регулирайки температурата и въздушния поток, като освен това допринася за красотата и културната значимост на традиционните сгради.
- Снимки разкриват нов проект на BIG в Милано - 17.04.2025
- Възраждане на вила на Езерото Комо - 16.04.2025
- Интериорен дизайн на апартамент 50 кв - 15.04.2025
