Преструктуриране на монументалното – възстановяване на архитектурата и обществените пространства на бившия Източноевропейски блок
Останките от социалистическата епоха, мащабната архитектура и градските пространства на Източноевропейския блок все още представляват предизвикателно наследство, в противоречие със съвременната градска среда и ценностите, оформящи градовете днес. Тази идеологически заредена архитектура се възстановява или чрез съгласуване на общественото мнение с тази част от историята, адаптивно повторно използване, обновяване, или чрез нейната реконтекстуализация като архитектурно наследство. Чрез (повторно) въвеждане на човешкия мащаб в рамките на тези монументални архитектурни проекти и публични пространства, тези субекти се връщат в градския и културния живот на градовете.
Повторно присвояване на архитектурата
Запазването на много от архитектурните проекти от социалистическата ера и градските интервенции е резултат от няколко фактора, като разделеното обществено мнение около начина на действие и цената на интервенцията, било то за премахване или за адаптация. Инициативите за прекрояване на съветските градски пространства са доста редки. Още по-малко проекти имат за цел да обновят или използват повторно колосалните архитектурни паметници. Мащабът на тези интервенции често обезсърчава всеки опит за повторно присвояване, тъй като преструктурирането на такива пространства изисква силно координирана визия и огромни икономически усилия.
Липсата на грижи за тази архитектура е до известна степен разбираема. Някои от тези сгради са загубили значението си за местната общност или вече не изпълняват полезна функция. Подобно на много примери за съветска архитектура, пирамидата в Тирана също е била обект на планове за разрушаване, но тъй като идеята за събаряне на сградата не е намерила обществена подкрепа, общината ангажира архитектурното бюро MVRDV да обнови изоставеното и разпадащо се съоръжение. Планът включва трансформация на структурата в многофункционален технологичен и образователен център за младежите в Тирана. Въпреки, че проектът се обсъжда от години, разрешителното за санирането е дадено едва тази година, показвайки още една фаза по пътя към съживяването – бавните бюрократични процеси на тези по-млади демокрации.
В България отношението към комунистическите паметници се променя и пренебрегването към тези структури изглежда е взело обратен завой. Паметникът Бузлуджа, известен пример за социалистическа архитектура, използван като музей и пространство за събития преди падането на комунистическия режим, бива изоставен след това. През 2015 г. проектът „Бузлуджа“ е създаден с цел кампания за опазване на паметника и разработване на цялостна стратегия за повторно използване на сградата като място за образование, изкуство и туризъм. Освен това през 2019 г. фондацията „Гети“ в Лос Анджелис се притече на помощ на паметника с безвъзмездна помощ от 185 000 долара за създаването на план за опазване.
Не всички комунистически сгради обаче са създадени еднотипно и общественото мнение формира изключително сложни взаимоотношения с тези остатъци от тази противоречива част от историята.
Веднъж изградена като образ на комунистическата власт, телевизионната кула в Берлин е претърпяла радикална символична трансформация след 1989 г., превръщайки се в ориентир за обединения град. Въпреки, че в първите години след падането на Берлинската стена имаше призиви за нейното разрушаване. В този случай преструктурирането на монументалната структура не включва архитектурна намеса, а промяна в символната ѝ идентичност. Не същото се случи обаче с Двореца на републиката, бившата централа на парламента на ГДР, разрушен през 2008 г., за да се направи място за реконструкция на Берлинския дворец, чиито останки бяха разрушени при комунистическото управление.
Преоформяне на обществени пространства
За тези авторитарни режими оформянето на градското пространство беше основна част от политическия проект и в много случаи новата демократична идентичност не можеше да влее в тези пространства новата форма на обществото и неговите ценности. Широките булеварди, огромни празни площи, впечатляващи, когато се гледат отгоре, но в пълна несвързаност с човешкия мащаб, с големи разстояния и липса на дейности за пешеходци, са общи критерии за публичните пространства в социалистическата градска среда. Тъй като тези места имаха предимно естетическа и символична функция, нямаше загриженост за създаване на възможности за социална ангажираност. Напоследък някои градове насочиха усилията си към осигуряване на оживен градски живот в рамките на тези градски фрагменти.
Що се отнася до преоформянето на публичното пространство в бившия социалистически контекст, една от най-успешните истории през последните години трябва да бъде площадът „Скандерберг“ в Тирана. Базираната в Брюксел архитектурна фирма 51N4E трансформира основното публично пространство на Тирана в голяма пешеходна зона с водни площи и градини, създавайки рамка за динамичен градски живот.
В много случаи грандиозните градоустройствени планове на тоталитарните режими така и не се осъществиха, оставяйки след себе си разединени и несвързани части от градската тъкан. Централният площад Азатлик в Набережни Челни в Русия първоначално е проектиран около формална ос, предназначена да свърже сградата на общината с музея на Ленин. Последният така и не е построен, а площадът остава монотонна градска празнота, откъсната от градския живот. Архитектурният офис на DROM преосмисли площада, създавайки динамично и приобщаващо публично пространство. Чрез препрограмирането на зоната около множество основни функции и преместването на предишната централна ос, площадът е прекроен, за да побере по-хуманен мащаб, като отнема официалния му идеологически подтекст.
След повече от тридесет години има още дълъг път до разработването на успешни стратегии за адаптивно повторно използване и преструктуриране на архитектурата и обществените пространства от социалистическата ера, за да могат тези елементи да започнат да изразяват социалния и устойчив характер на съвременна градска среда. Примерите са малко, но се надяваме, че те ще успеят да вдъхновят по-нататъшни промени.
- Наградените в Dibla Design Awards 2024 - 14.03.2025
- Перфектната “палачинкова” детска стая - 13.03.2025
- Реставрация на Casa Goliana Mérida: История и тропически уют - 12.03.2025
