Отвъд човешкия мащаб – проектиране за екосистеми, миграция и машини
Човешкият мащаб обхваща както физическите измерения, така и сетивното възприятие. Дизайнерите създават пространства и предмети като стъпала, врати и столове, които са прецизно съобразени с нашето човешко измерение и начинът, по който виждаме света. Когато гледаме отвъд човешкия мащаб обаче, се появяват нови идеи и типологии, които ни помагат да преосмислим концепцията за архитектура и да строим с поглед в бъдещето.
Архитектурата, урбанизмът и ландшафтната архитектура са ангажирани с нововъзникващите идеи по отношение на перформативната екология. За разлика от сградите, екологията не зачитат границите. Тя може да се разпростира в различни територии и да пораждат сложни системи, работещи в различни мащаби. Екологията също оказва влияние върху начина, по който гледаме и оценяваме пейзажите и по-големите природни системи. Напоследък архитектите и ландшафтните дизайнери проучват новите идеи за устойчивост, опазване на околната среда и инфраструктура, които се разгръщат извън човешките досегашни мащаби.
Преди повече от десетилетие шведският архитект Магнус Ларсон получи наградата LafargeHolcim за идеята си да приложи биотехнологии за спиране на разрастването на пустинята в Сокото, Нигерия. Тази техника на „дюни срещу разширяването на пустинята“ е създадена в отговор на инициативата „Зелената стена на Сахара“. Ларсон описва как пясъчните дюни в Северна Нигерия се движат на юг с темп от около 600 метра годишно. По този начин Сахара унищожава почти два метра обработваема земя на ден, както и физически прогонва хората от домовете им.
Планът беше да се използват микроорганизми, които да слепват насипния пясък, да създадат стабилни, подобни на дюни образувания, като успоредно с това продължат усилията за озеленяване на пустинята. Използват се Bacillus Pasteurii, който втвърдяват пясъка и помагат за ограничаване на разпиляването му, причиняващо настъпването на пустинята. Тези дюни биха защитили новообразуваните оазиси, които могат да се населят с хора.
Малко са фирмите като Lateral Office, които проектират архитектурата като система. В пресечната точка на ландшафт, миграция и машини, техните Caribou Pivot Stations перфектно демонстрират как архитектите биха могли да проектират отвъд човешките мащаби. Както подчертават от екип, проектът залага на инвестиции в арктически изследователски станции в Нунавут и Северозападна Канада за справяне със застрашените популации на елените карибу, незаменим вид в арктическата хранителна верига.
С течение на времето значителното увеличаване на ледените пластове затруднява елените да търсят арктически мъх и лишеи. Те мигрират през лятото на север, за да се размножават и се завръщат през зимата обратно на юг. Екипът предложи нова типология на изследователската станция в ключови точки по миграционните пътища на карибу. Станцията създава подслон без сняг и лед и осигурен свеж фураж. Архитектурното решение освобождава зони на лесен достъп до лишеи на стадата карибу.
Архитектката Андреа Кутиеру от Букурещ посочва, че „настъпването на нови класификации, които обслужват машините, поражда нов разговор за един вид архитектура, при която човешкият мащаб вече не е мярката по подразбиране за пространството и където параметрите, които дефинират изградения обект, не се съобразяват с човешкото състояние, културни характеристики и модели на движение или ориентация”. Резултатът е набор от практики, които се развиват, за да са пригодни към този вид архитектура.
Въз основа на работата на дизайнери като Джеф Мано и спекулативния архитект Лиъм Йънг, можем да разгледаме автономни или полуавтономни машинни системи със собствени хаптични и оптични нужди. Базираната в Лондон фирма BERG нарича това възход на разбираемия за роботи свят. В новата епоха, в която навлиза Земята – Антропоцен, мащабът на машинните пейзажи и архитектура се простира отвъд хората, тъй като изкуственият интелект и машинното обучение обуславят света, реконструират го и ни дават нови начини за обитаване на споделените пространства.
Има още много неща, които можем да научим за човешкия мащаб, като разгледаме дизайни, насочени към по-големи системи. Но човешкият мащаб се отнася и до това как хората възприемат даден град и ако става въпрос за възприятие, нашият дизайн трябва да отразява начинът, по който всеки човек обитава света и специфичните системи, от които е част. Това означава, че мащабът на пустинните екосистеми, миграциите на карибу или машинните пейзажи зависят от това, което всяка общност възприема като човешко измерение. Докато взаимодействаме с нашата среда чрез физически средства, възможности и ограничения, има различни мащаби, чрез които можем да видим нашия свят и от своя страна да проектираме нашето общо бъдеще.
