Олимпийският парк в Мюнхен навърши 50
През 1972 г. по повод на Летните олимпийски игри в Мюнхен на хълма Обервизенфелд е създаден Олимпийският парк. 50-годишнината ще бъде отбелязана през 2022 г. Днес зелените площи с характерния си релеф, езерата около канала Нимфенбург-Бидерщайнер и уникалната архитектура на архитектурното бюро Behnisch & Partner са неразделна част от градския пейзаж. Паркът се нарежда в челните редици на най-големите зелени площи в Мюнхен и се ползва с изключително положителна репутация извън пределите на града. Като цяло Летните олимпийски игри през 1972 г. се смятат за важен импулс за цялостното градско развитие на Мюнхен. Освен самия Олимпийски парк, за Олимпиадата са изградени нови жилищни райони, създадена е специфична крайградска и подземна железопътна мрежа, а пешеходната зона претърпява трансформация.
Изложба по случай годишнината на Олимпийския парк в Мюнхен
Изложбата “50 години Олимпийски парк – импулси за бъдещето на Мюнхен” бе представена в галерията на кметството. Акцентът беше поставен върху Олимпийския парк и неговите архитектурни забележителности. До 1938 г. на територията на днешния парков ансамбъл се намира търговското летище Мюнхен-Обервизенфелд. След края на Втората световна война районът остава безстопанствен и служи само като депо за отломки от бомбардировките. През 1966 г. летните игри са окончателно възложени на Мюнхен с концепцията “Олимпийски игри в провинцията”. За тази цел още през 1968 г. са извършени земни работи.
В крайна сметка от отломките са създадени Олимпийският хълм и цялата паркова зона е моделирана. Разположението на сградите се определя от зелените площи. Три известни имена в областта на ландшафтната архитектура са основните отговорници за проектирането на откритите пространства. Гюнтер Гжимек проектира Шутберг, зоната около спортните градове и зоните на север от Митлеровия пръстен. Участъкът между олимпийското село и олимпийския парк е проектиран от Волфганг Милър и Ханс Луц.
Идеалът на Гжимек за демократично зелено
Гюнтер Гжимек бележи повратна точка в парковото изкуство на Мюнхен със своята концепция за дизайн. “Завземането на ливадата” се превръща в крилат девиз, който и до днес често се споменава като първата асоциация на откритите пространства на Олимпийския парк. Гжимек вижда в парка израз на социалните сътресения през 60-те години на миналия век. Вместо откритите пространства да бъдат достъпни само за малцина привилегировани, той ги обявява за обща собственост на всички граждани. Следователно Олимпийският парк е нещо много повече от обикновена зелена площ. Това е място на социална свобода, ориентирано към идеала за демокрация. В допълнение към политическото измерение Гжимек поставя също толкова високи стандарти за естетика и екология. Така Олимпийският парк в Мюнхен, както го е замислил Гжимек, предлага добавена стойност за околната среда и обществото. Той е нещо повече от абстрактно понятие, превръща се в място, което може да се използва от всички и става важен елемент от градската структура, в която се преплитат градът и заобикалящата го природа.
Снимки: Olympiapark München
