Културен център Ататюрк в Истанбул от Tabanlıoğlu Architects
За трети път след 1969 г. и 1977 г. Културният център “Ататюрк” е открит на площад “Таксим” в Истанбул – в разширен вид, но със силни реминисценции на оригиналната архитектура.
Историята на сградния комплекс започва през 60-те години на миналия век: през 1966-69 г. културният център – по това време все още само опера – е построен за първи път по проект на Хаяти Табанлъоглу. Само една година по-късно той изгаря и до 1977 г. е основно възстановен. След това, в началото на 21-ви век, се зародиха дискусии за обновяване или евентуална нова сграда. През 2013 г. културният комплекс се превръща в символична сграда на протестите в парка Гези, стои празен в продължение на години и накрая е разрушен.
Сега сградата е възстановена под ръководството на сина на Хаяти, Мурат Табанлъоглу, в значително увеличен вид като Г-образен сграден комплекс, който запълва почти цял уличен квартал от източната страна на площад Таксим. Доминиращата сграда на площада все още е операта, чиято кубична и стъклена фасада с подобни на стълба алуминиеви сенници (Brise soleils) до голяма степен съответства на предишната сграда.
Някои технически нововъведения са очевидни в детайлите – например комбинираните стоманени и стъклени мечове от вътрешната страна на фасадата, които укрепват голямата стъклена повърхност. Във фоайето зад него погледът се спира върху червената сферична обвивка на оперната зала, облицована с почти 15 000 профилирани керамични плочки. Плочките са дело на италианската керамичка Александра Хуен-Беласи и са разширена интерпретация на оригиналните стенни облицовки във фоайето. Дървените балюстради на галериите на горния етаж и филигранното спираловидно стълбище с централна “светлинна колона” също са в голяма степен базирани на оригиналната сграда.
От друга страна, формата на залата с 2200 места е напълно нова: докато първоначално тя е била на три нива с предимно прави редове от седалки и странични ложи, сега архитектите са избрали формата на подкова. Стенните облицовки и подовите настилки са изработени от дърво, така че самото място за сядане действа като абсорбатор на звука. В залата се откроява централният полилей, чиито отделни светлини могат да се прибират напълно зад окачения таван с помощта на ролки.
От северната страна на сградата на операта започва Г-образният покрит пасаж, покрай който са подредени другите помещения за ползване. Точно на площад Таксим привличащият вниманието плаващ куб на художествена галерия посреща посетителите. По-назад във вътрешността на квартала са разположени театрална зала с 800 места, библиотека, многофункционална зала, кино, детски център за изкуство, както и магазини, кафенета и ресторанти. Техните ясни, кубични основни форми, вертикалните прозоречни прорези и общата палитра от материали – стъкло, тъмен метал и сивкав травертин – ги съчетават с възстановения оперен театър, за да образуват цялостен съгласуван ансамбъл.
Снимки: Emre Dörter.
