Каква е връзката между последователността на Фибоначи и архитектурата?
Една от най-известните поредици от числа в историята, последователността на Фибоначи, е публикувана от Леонардо от Пиза през 1202 г. в Liber Abaci – “Книга за изчисленията”. Тя става известна като “тайният код на природата”.
Леонардо от Пиза, по-известен като Фибоначи, написва своята поредица от числа (1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144, 233…), за да реши хипотетичен проблем с развъждането на зайци. Основното, което трябва да се знае, е, че което и да е числото в поредицата е резултат от сбора на двете предишни. Например: 2 + 3 = 5, 5 + 3 = 8 и т.н. Тази константа е в много тясна връзка със златното число (1,61803399), наречено златно сечение, което математически представя съвършенството на природата. В края на краищата, когато разделите число от последователността на Фибоначи на предишното, резултатът ще бъде все по-близо до 1,618. Колкото по-големи числа са избрани, толкова по-близо е резултатът до златното сечение.
Още в древността са изучавали тази пропорция и са я прилагали в своите конструкции и художествени произведения, тъй като се е смятало, че човешкото око по естествен начин я възприема като приятна. Ето защо тя може да бъде потвърдена в редица архитектурни произведения като Партенона, в който широчината и височината на фасадата следват златната пропорция; в египетските пирамиди, в които всеки блок е 1,618 пъти по-голям от блока на нивото непосредствено над него, а в някои от тях вътрешните камери са 1,618 пъти по-дълги, отколкото са широки; и дори в Тадж Махал, чиято конструкция някои теоретици свързват със златното сечение.
Тези съотношения на пропорциите водят до няколко възможни тълкувания на това как мащабът на архитектурата и начинът, по който е проектирана една сграда, са определени, дори несъзнателно, от последователността на Фибоначи. Тъй като една от характеристиките на сграда, построена от архитект, е, че тя е красива и приятна за окото – качество, породено от пропорцията, дадена от тази математическа редица.
Нещо повече, тази поредица от числа може да се открие в няколко природни вида – от охлюва до слънчогледа, в най-класическите примери – и също така присъства в човешкото тяло, както е показано в Modulor, една от най-известните публикации на Льо Корбюзие. Започнато и преработено в средата на XX век, това изследване показва усилията на един от най-известните архитекти в историята да намери математическата връзка между измерванията на човека и природата. Разглеждайки изследванията на Витрувий и Да Винчи, френският архитект представя система от измервания в човешки мащаб, основана на златното сечение.
В днешно време, за щастие, дискусията за стандартизирането и универсализирането на човешкото тяло е много по-напреднала и не се подчинява само на математически фактори. Освен това много математици и дизайнери вече поставят под въпрос факта, че златното сечение е универсална формула за естетическа красота. Според Кийт Девлин, британски математик и експерт по темата, всички теории, които обхващат естетическите призиви, в съответствие с тази константа, съществуват само защото ние, хората, сме добри в разпознаването на модели и игнорираме всичко, което им противоречи.
Накратко, това е дебат, който ще остане постоянен, тъй като научните данни не са достатъчни, за да определят какво е красиво – това понятие е субективно и се създава според собствените ориентири и култура на човека. Факт е обаче, че златното сечение е от основно значение в областта на културата и за изграждането на естетическо чувство, особено на Запад.
Освен това си струва да се спомене, че последователността на Фибоначи е записана за първи път не от тази страна на земното кълбо – тя вече се е появила в книга за метриката, написана от индийския математик Пингала между 450 и 200 г. пр.н.е., което показва, че източниците на красота и мъдрост надхвърлят европейската люлка.
Снимки: Unsplash
- Снимки разкриват нов проект на BIG в Милано - 17.04.2025
- Възраждане на вила на Езерото Комо - 16.04.2025
- Интериорен дизайн на апартамент 50 кв - 15.04.2025
