Историята на вила Empain в Брюксел
Тя е символ на абсолютен лукс: вила Empain в Брюксел, проектирана от белгийския архитект Michael Polak през 1930/35 г. След дълъг период на занемаряване сградата, която днес е в списъка на ЮНЕСКО, е основно ремонтирана и реставрирана. Фондация “Богосян” получава наградата Europa Nostra за тази си дейност.
През 1929 г., само на 22-годишна възраст, барон Louis Empain стартира проекта си Villa Empain на Авенюто на нациите в Брюксел, днес Авеню “Франклин Рузвелт”. Louis е вторият син на бизнесмена барон Édouard Empain (1852-1930), който и до днес е прочут, особено във Франция, с построяването на парижкото метро (с входните сгради в стил Ар нуво, дело на Hector Guimard). Но Édouard Empain е не само основател на Compagnie générale des Railways à Voie étroite, която изкупува железопътни линии в Белгия, Франция и Нидерландия, а и строи такива в Кавказ, Османската империя и Китай. През 1904 г. Édouard Empain става мажоритарен акционер в Ateliers de Construction électrique du Charleroi (ACEG) и поема управлението на трамвайната компания в Кайро. Освен дялове в промишлени предприятия, банки и холдинги, империята му включва и няколко мраморни кариери. Огромното му богатство обаче идва от експлоатацията на белгийската колония в Конго. Личната закрила на крал Леополд II му дава възможност да изгради империя за суровини в така наречената Свободна държава Конго в Централна Африка. Édouard Empain умира през 1929 г.
Синът му Louis обичал архитектурата, бил покровител на изкуствата и имал слабост както към Баухаус, така и към Ар Нуво. Затова в неговата вила могат да се открият различни течения: някои орнаменти са в дълг към Ар Нуво, луксозните материали – към Ар Деко, а ясните геометрични линии говорят за модернизъм. Louis Empain възлага проектирането на Michel Polak (1885-1948), който по това време се е прочул в Брюксел с изграждането на големи и луксозни жилищни комплекси (Résidence Palace, 1922/28). Белгийският архитект проектира много сгради в белгийската столица, сред които хотелите Atlanta (1928 г.), Terminus-Albert I (1929 г.) и Plaza (1930 г.), универсалните магазини Anspach (1935 г.) и централата на Compagnie d’Entreprises électriques Électrorubel (1933 г.).
Само висококачествени материали във Villa Empain
Висококачествените материали във вила Empain с площ 2 500 кв.м представляват чист лукс: фасадите са облицовани с полиран гранит от Бавено, а месинговите кантове са покрити със златен варак. Вътре има мрамор Escalette и Bois Jourdan, мраморирано дърво палу от Индия, дърво манилкара от Венецуела, ламперия от полирано бубанско дърво, орех, палисандрово дърво и дъб. Към това се добавят сложни стъклени мозайки, стъкленият таван “Млечният път” със задно осветление, дело на френския художник и дизайнер на стъкло Max Ingrand и съпругата му Paule, както и великолепно ковано желязо и украсени витражи. Плувният басейн, който разширява жилищната площ на вилата, е не само естетически акцент по онова време, но и авангардно решение. Той е оборудван с центрофуга, която изпомпва водата през филтърно устройство, и с отоплителна система, контролирана от термостат. Специално адаптиран към циркулационната помпа клапан позволява почистването на басейна с преносим вакуумен маркуч.
След завършването си, сградата предизвиква сензация в началото на 30-те години. Смята се обаче, че Louis Empain е живял във вилата си само една година, тъй като през 1934 г. се премества в Канада. През 1937 г. Louis Empain завещава вилата на белгийската държава с уговорката, че тя може да се използва само като музей. Втората световна война обаче, слага край на тази дейност.
След различни предназначения,по необясними причини там се помещава и съветското посолство, през 1973 г. Louis Empain продава вилата на арменския тютюнопроизводител Tcherkezian, който живее в САЩ. На свой ред той отдава имота под наем на люксембургската телевизия RTL, която се установява в Брюксел (1980-1993 г.). След това вилата запада. През 2001 г. тя е включена в списъка на брюкселските сгради, които заслужават защита, а през 2006 г. е закупена от фондация “Богосян”, която я реставрира с много средства под ръководството на архитекта Francis Metzger.
От 2007 г. насам вилата, в която се помещава международната фондация „Богосян“, е включена в списъка на ЮНЕСКО и се използва за организирането на изложби. До 4 септември 2022 там може да бъде разгледана изложбата “Портрет на една дама”. Със своите осемдесет и пет подбрани произведения на изкуството тя дава своя принос към феминизацията на изкуството.
Снимки: Restauro
