История на римските бани
Снимка: Chris 73
Първите познати трактати за каноните в архитектурата са тези на Витрувий. Освен че разглежда интелектуалното и културното формиране, интересите и чувствителността на архитекта или “свещената” триада на архитектурата – venustas, firmitas и utilitas (красота, солидност и функционалност), трактатът описва метод за проектиране, своеобразен наръчник за римското строителство по онова време. Сложна и изтънчена, римската архитектура представя разнообразни сгради с различни функции. Сред тях са и термите, които не са пропуснати в предписанията на Витрувий.
Въпреки че голяма част от труда е посветена на строителството и материалите, книга VIII е посветена на водата: как да се улавя и съхранява водата, и на архитектурните конструкции, които служат за тази цел. Водата е улавяна чрез естествени източници и акведукти, осигуряващи необходимото снабдяване на сложните термални бани – примери за римска изобретателност, които все още впечатляват съвременниците. Като цяло термите са имали закрити басейни и са използвали пара за затопляне.
Снимка: Lis Ferla
Римските терми са били комплекси от обществени бани, въпреки че е имало и други дейности, свързани с тях. Тази концепция е съществувала още от гръцката античност (около 2000 г. пр. Хр.), но римляните “стандартизират” по своето време (около 30 г. пр. Хр.) строителството и техните руини записват историята на периода.
Витрувианският трактат предполага, че ориентацията на сградата към слънцето допринася за температурата, както и близостта на помещенията до котлите, които захранват всяко от тях. Баните са били разделени по пол, а една от предпоставките за ефективност на разпределението е относително симетричния план, така че котлите да обслужват мъжките и женските помещения, без да се налага да преодоляват големи разстояния, което също би довело до разсейване на топлината.
Затова в близост до зоните за къпане са били разположени три котела с топла, хладка и студена вода, които при необходимост се захранват взаимно – от студения към топлия. Те осигуряват топлина чрез системи за циркулация на въздуха и по този начин е било възможно да се контролира температурата в помещенията, като се осигури приятно изживяване за къпещите се.
Снимка: Joseph Theodor Hansen
Схемата включва три основни бани и различните занимания около тях: тепидариум, калдариум и фригидариум. Съответно топли, горещи и студени помещения. Тепидариумът е полуотоплена зала, която може да се счита за преходна, така че къпещите се да не бъдат подложени на резки топлинни промени, преминавайки от една среда в друга. Като цяло те са били разположени между аподитериума (или съблекалнята) и калдариума. Отоплението на помещението се извършвало чрез повдигнат под, под който циркулирал топлината, генерирана от водогрейния котел.
Калдариумът е бил помещението с най-висока температура и функционирал като влажна сауна. Отоплението е на същия принцип като при тепидариума. В края му са разположени умивалник със студена вода за облекчаване на прекомерната жега и малък басейн за потапяне. Някои калдариуми са били в съседство със суха сауна, известна като Laconic. Това са били кръгли помещения с форма на конус, от чийто горен отвор е висял бронзов щит с въглени, чиято височина се регулира, за да се променя температурата по желание. Във фригидариума е имало басейн със студена вода и той е бил последният етап от процеса.
Снимка: William Henry Goodyear
Римските терми не се ограничават само до къпането, а и до различни дейности, което засилва социалния им аспект. Освен къпане и сауни, термалните бани са предлагали среда за физически упражнения и места за отдих, като градини, библиотеки и зали за лекции. Тези комплекси са били заобиколени от търговия и всичко това подсилвало социалното взаимодействие и съжителство по онова време.
Естетиката на римските терми също е била специален акцент. Сградите са били украсени с декоративни елементи като мозайки, фрески и статуи. Удоволствието от изкуството е било част от цялостното преживяване. Това означава, че термите са били своеобразни обществени средища, с различна големина и конфигурации, разпръснати из градовете, изпълняващи ролята на място за срещи между хората, по подобие на модерните площади, музеи или клубове.
