Градове в градовете. Чайнатаун по света.
Съвременният глобален пейзаж е формиран от много векове на човешка миграция. Това движение на хора, индивиди и общности, пътуващи надалеч от родното си място, за да намерят по-добър живот, е довело до еволюцията на архитектурния характер на градовете – формиран от разнообразни влияния, подхранвани от миграцията. Това означава, че по целия свят в градовете се появяват анклави – пространства с различен характер от другите райони на града, където мигрантите изрязват себе си.
Много от тези анклави се намират в Съединените щати – страна с история на привлекателна дестинация за много мигранти. В град Маями в щата Флорида се намират Малката Хавана и Малкият Хаити, места, които са архитектурно насочени към страните на произход – а именно Куба и карибските влияния на Хаити. По света има още многобройни примери за такива анклави. Кварталът Liberdade в бразилския град Сау Пауло е център на японската култура в страната, а кварталът Phahurat в столицата на Тайланд, Банкок, приютява украсени сикхски и индуски храмове, което подчертава произхода на обитателите му.
Най-осезателно обаче е глобалното присъствие на китайски квартали. Разпространени по различните континенти, „Чайнатаун“ могат да бъдат намерени в страни на самия азиатски континент – като Япония и Индия, както и в толкова отдалечени от Китай държави като Австралия и САЩ.
Тези китайски квартали са далеч не само градска зона, в която китайските имигранти живеят – те носят своя собствена архитектурна естетика. Арките са повтарящ се архитектурен мотив, обичайно се срещат и елементи от традиционната китайска архитектура, като пагоди – многоетажни кули с множество стрехи. Произходът на тази естетика обаче носи цветния характер и облик на китайските квартали по целия свят.
Поредица от природни бедствия в средата на 40-те години накараха голям брой китайци да отпътуват към Съединените щати, за да потърсят късмета си и в крайна сметка масово да се установят в Сан Франциско. Следва расово напрежение, тъй като китайските общности са дискриминирани заради отнемане на възможностите за работа на белите. Земетресението през 1906 г. в Сан Франциско е последвано от десетилетията на насилие и расистки закони, оставяйки Чайнатаун в руини. При възстановяването на квартала, китайските бизнесмени се стремят да поддържат китайската култура жива и по този начин се ражда характерният вид на „Чайнатаун“ – една екзотична версия на Китай.
Наети са американски архитекти, които да проектират сградите в „ориенталски“ стил, за да вместят визията на западното възприятие за стереотипната китайска идентичност.
Местните бизнесмени също се стремят да спечелят от това, като се възползват напълно от този „етнически туризъм“. Експлоататорските закони срещу китайците в Съединените щати определят китайските квартали едновременно като убежища и конгрегация на общности, но в същото време като места, предлагани на пазара като „екзотични“ туристически дестинации, където „вдъхновената от Китай“ архитектура населява улиците – почти в стила на тематичен парк.
Чайнатаун далеч не са само американски или европейски феномен, те съществуват и на африканския континент, което подчертава различните видове миграция и различното инфраструктурно въздействие, което мигрантите могат да имат върху дадено място.
Границите на китайските квартали в африкански контекст са очертани повече от надписите на мандарин, сергиите и от самата култура, отколкото от специфичен архитектурен стил. В ярък контраст с архитектурните мотиви на китайските квартали в Лондон или Ливърпул, китайските квартали в Мавриций и Йоханесбург се смесват най-вече със заобикалящия ги архитектурен контекст – с изключение на задължителните елементи на Paifang – традиционната китайска порта, служеща едновременно като паметник и забележителност.
Китайският квартал в Лагос, Нигерия, избира различен архитектурен подход. Построен през 2004 г, той е по-скоро огромен търговски център, отколкото типичен градски квартал. Построен е в стила на средновековна крепост с пресечени стени, наподобяващи Великата стена.
Съпоставянето и произходът на китайските квартали в Европа и Съединените щати с тези в Африка, е добър преглед на това как мигрантите влияят върху средата, която вече съществува – понякога повече, а друг път по-малко. Причините за този внос на архитектурни стилове и мотиви са също толкова разнообразни, колкото и причините, поради които хората мигрират. Понякога архитектурните стилове на кварталите са едно неподправено усилие, мигрантите да се почувстват у дома си, а понякога това е опит да се представи екзотична версия на мястото, където са родени.
