Домове на Салишко море
Тихоокеанският северозапад е синоним на дъждовни планини, обширни брегови линии и гъсти гори. Известен със своите величествени пейзажи, регионът има вродени връзки с крайбрежието. С течение на времето тези канали започват да се наричат Салишко море. То обхваща пролива Джорджия, пролива Хуан де Фука и Пъдж Саунд, а сложната мрежа от заливи и входове е ограничена от Британска Колумбия и Вашингтон. Изпъстрено с редица големи пристанищни градове, включително Белингам, Ванкувър и Сиатъл, Салишко море е дом на коренното население.
В исторически план морето и търговските пътища са повлияли драстично на застроената среда. В архитектурно отношение селата и пoселищата на Салишко море се състоят от дълги къщи (Longhouse), риболовни платформи и къщи-ями (Pit-house). Построени са от народите на крайбрежието Salish, Northern Wakashan Kwakwaka’wakw и Southern Wakashan. Обикновено се е използвал западен червен кедър. Тези традиционни конструкции са разположени по протежение на реки и водоеми, места, достъпни с канута. Въпреки че малко от тях са се запазили до днес, съвременните жилищни проекти продължават да обхващат материалните и хаптични взаимоотношения, присъщи на строителството по Салишко море.
