Андреа Карандини: домът показва душата на хората и никога не лъже
Аристократ, археолог, интелектуалец, политик, пътешественик и писател, Андреа Карандини обяснява защо домовете са толкова важни в екзистенциалното и културно пътуване, наречено живот.
Ние сме това, което ни заобикаля. Поради тази причина домът е от съществено значение, защото той е обвивката на обстоятелствата, в които живеем, нашата непосредствена обстановка, нашата черупка, независимо дали е богат или беден, това всъщност няма никакво значение. „Домът някога беше изпълнен със символи, предмети, спомени. Но днес домовете, особено тези на много богатите, са като операционни – студени и стерилни. Перфектните символи на миналото бяха заменени с популисткия презентизъм на нашето време. Проблемът е, че домът все още показва душите на хората, както във всяка друга епоха. Ако искате да опознаете някого, не е достатъчно да говорите с него, малко е да го видите, повече е да наблюдавате жестовете му. Само като наблюдаваме човек в дома му обаче, можем да разберем кой е той всъщност. Защото домът никога не лъже.”
В един наистина необикновен живот Андреа Карандини е бил много неща. Аристократ, археолог, академик, интелектуалец, политик, пътешественик, писател и накрая каещ се буржоа и критик. Всичко това се появява в L’ultimo della classe, биография, която е нещо повече от интелектуален запис. Карандини винаги е утвърждавал своята независимост. Не само във „филологията на нещата“ срещу „филологията на словото“, а най вече в мисълта и действието. Това той наследява от дядо си Луиджи, който отказа да се подчини на фашисткия режим и се оттегли в дома си в Торе в Пиетра. А също и от майка си Елена, която обръща правилата на своето време и му помага да намери пътя към свободата и независимостта.
„Не, самотата, за която говоря, няма нищо общо с независимостта, за която твърдя, че е най-ценния актив, наследен от семейството ми. Ужасно ми липсват срещите с извисени, разнородни хора. За щастие, всичко това е смекчено от красивото ми семейство, което ме утешава, но не може да заличи спомена за свят, в който всички, а не само буржоазията, се занимаваха със социални ритуали. Семейни приятели, дискусии, солидарност, вечери. Без този обмен, който се случва в домовете ни, умът атрофира”, споделя Карандини.